Христо Атанасов Бонев, известен още и с прякор Зума, е бивш български футболист, национал. Роден е на 3 февруари 1947 г. в гр. Пловдив. Би било трудно да се направи една обобщена визитка на този български футболен талант, но със сигурност няма да се сбърка ако се каже, че Зума е сред най-великите играчи, които някога българският футбол е раждал и с ръка на сърцето  може да се нарече истинска легенда. Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Зума просто е майстор на свободните удари. Неповторим организатор и мотор в действията на отбора.

Избиран е за играч номер 1 на Пловдив за ХХ век, три пъти е ставал най-добър футболист на България. Дълго време Христо Бонев държеше рекордите за най-много мачове и най-много голове в националния отбор, все още обаче футболистът, носил най-дълго капитанската лента в националния отбор - цели 42 пъти. Успехите му на клубно ниво не са никак малко - става вицешампион с ЦСКА през 1968 г. и с "Локомотив" (Пловдив) през 1973 г. Два пъти се окичва с бронзовите медали с родния клуб от "Лаута"  - през 1969 г.и 1974 г. Христо Бонев е носител на купата на Съветската армия през 1983 г. с „Локомотив" (Пловдив).

Зума взима участие с националния екип на две световни първенства, в които изиграва 6 мача и реализира 2 гола. Христо Бонев е определян за Футболист № 1 на България през 1969 г., 1972 г. и 1973 г. Зума е носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г., както и издигнат за заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Христо Бонев е включен в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944 г.-1974 г.). Зума е поканен да участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва. През 2007 г. Христо Бонев е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина”,  I-ва степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“ и във връзка с неговата 60-годишнина.

Футболният път на Христо Бонев минава като халф за Локомотив (Пловдив) в периодите от 1963 г. до 1967 г., от 1968 г. до 1979 г. и от 1982 г. до 1984 г. Христо Бонев носи фланелката на ЦСКА от 1967 г. до 1968 г. и на АЕК (Гърция) от 1980 г. до 1982 г. Като цяло Христо Бонев изиграва в "А" група общо 410 мача - 404 мача за Локомотив (Пловдив) и 6 за ЦСКА, и отбелязва 185 гола - 180 за Локомотив (Пловдив) и 5 за ЦСКА. За купата на УЕФА Зума излиза в 14 мача и отбелязва 6 гола с фланелката на Локомотив (Пловдив). Бенефисът на Христо Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив – мач, на който в публиката се нареждат редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, Лев Яшин, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. 

Дебютът на Христо Бонев-Зума за националния отбор на България по футбол е на 22 март 1967 г., когато страната ни излиза срещу ФРГ в Хановер в мач, завършил с 0:1. За последно Христо Бонев облича националния екип на 25 април 1979 г. за футболна среща срещу Аржентина в Буенос Айрес, завършила с 1:2 – Зума е автор на гола. Зума изиграва за националния отбор 98 мача, в които 42 пъти е капитан, и отбелязал 48 гола. Христо Бонев е участник в световното първенство по футбол през 1970 г. в Мексико, където играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу, както и на световното първенство по футбол през 1974 г. във ФРГ, където отново играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай.

След като приключва кариерата си на футболист, Христо Бонев-Зума заема с треньорска дейност и поема наставничеството над Локомотив (Пловдив). От 1987 г. до 1988 г. Зума е   помощник-треньор на националния ни отбор по футбол. Христо Бонев поема още Панатинайкос в периода 1988 г.-1990 г., като го отвежда първо място през 1990 г. Зума наставлява и Лиариса от 1990 г. до 1993 г., Йоникос от 1993 г. до 1994 г. и Апоел (Кипър) за времето от 1994 г. до 1996 г. Христо Бонев От 1996 до 1998 г. е начело и на националния ни отбор по футбол в периода 1996 г.-1998 г., като го класира за световното първенство по футбол през 1998 г. във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София).