ЦСКА Москва

ЦСКА Москва

ЦСКА Москва е един от най-старите и най-титулувани руски футболни отбори. Основан през 1911 г. когато в Общество на любителите на ски спорта е сформирана футболна секция. По-късно ЦСКА Москва се превръща в образец, по който да се създават подобни отбори в източната част от Европа, където комунизмът навлиза и се разпростира масово под влиянието именно на Русия. Петолъчката в емблемата на клуба също говори за тясната връзка на ЦСКА Москва с комунизма. ЦСКА Москва е седемкратен шампион по футбол на СССР, петкратен носител на Купата на СССР, 5 пъти шампион на Русия, 7 пъти носител на Купата на Русия, 4 пъти носител на Суперкупата на Русия, както и носител на Купата на УЕФА за 2005 г. ЦСКА е първият руски отбор, спечелил купа в европейските клубни турнири.

Прозвищата на ЦСКА Москва, с които отборът е познат във футболните среди, са „армейците” и „конете”.  Официалните си домакински срещи тимът играе на стадион Арена Химки. Собственик и президент на ЦСКА Москва е Евгений Гинер, а старши треньор - Леонид Слуцкий. Отборът се състезава в Руска Премиер Лига.

Първият официален мач на отбора е на 27 август 1911 г., когато ЦСКА Москва излиза срещу клуба „Вега”. Мачът завършва с победа на футболистите от ОЛЛС с 6:2. През  1917 г. ОЛЛС завоюва първо място в Казанската лига и влиза в елитния шампионата на Москва, където остава до 1922 г. Следващата победа на тима е през 1922 г., когато ОЛЛС печели пролетния шампионат на Москва, и завършва на второ място в есенния. Това е последният сезон, в който отборът носи това име. Новото му име е Опитно-показателна площадка Всеобуча (ОППВ). Отборът е разформиран, стадионът и футболната база стават собственост на новия ОППВ. Освен това трансформации претърпява и Московската футболна лига, като на нейно място се появява лига, съставена от 8 отбора. През сезон 1925/26 ОППВ вече е шампион в нея.

На 23 февруари 1928 г. новият ОППВ става част от новооснования армейски клуб ЦДКА (Централен дом на Червената Армия). През 1936 г. тимът участва в първия шампионат на СССР, където завършва на четвърто място в пролетното и на осмо място в есенното първенство. Следващият сезон ЦДКА завършва на 9-то място и отново е застрашен от изпадане. Спасява ги решението отборите в най-силната дивизия да станат 26. Друга спасителна сламка за ЦДКА се оказва решението водещите футболисти на другите отбори да карат военна служба, докато играят за ЦДКА. Сред имената на футболистите, преминали през тази схема, е това на Григорий Федотов. Той се превръща в истинска легенда за "армейците" и в първият футболист, отбелязал 100 гола в шампионата на СССР. С всички промени и нови закони през 1938 г. ЦДКА изплува до върха и завършва на второ място в елитното първенство.

През 1941 г. е взето решение отборът да бъде преименуван и така той получава названието ККА (Червена армия Москва). На 22 юли 1941 г. тимът трябва да се изправи срещу Динамо Киев, но поради започналите бомбардировки в украинската столица, той е отменен. Втората световна война пречи на развитието на тима, тъй като много футболисти на ЦСКА са извикани на фронта. Военното ръководство обаче забранява на футболистите си да се явят там и прави всичко възможно да запази в редиците си най-добрите от тях. „Червените" не се плашат от военните действия и любовта им към футбола не е прекършена – те продължават да водят тренировки дори по време на взривните атаки над Москва, като дори участват в столичния шампионат. Днешният ЦСКА Москва го печели. Турнирът за Купата на СССР е възобновен през 1944 г. и ЦСКА Москва е на финал, но за съжаление го губи от ленинградския Зенит с 1:2.

Привличането на Борис Аркадиев в редиците на ККА е записано със златни букви в историята на тима. Той помага на отбора да стане шампион за СССР за първи път. Под ръководството на Аркадиев за 6 сезона ККА става 5 пъти шампион на съюза. Цялото десетилетие се оформя като златен период за отбора и той получава прозвището Команда лейтенантов (Отборът на лейтенантите). Оформя се т.нар. "атомната петорка" Григорий Федотов, Алексей Гринин, Владимир Дьомин, Валентин Николаев и Всеволод Бобров, които в комбинация с вратаря Владимир Никаноров и десния бек Константин Лясковский, правят отбора хегемон в руския футбол.

От 1950 г. „червените” вече се подвизават в света на футбола като Спортен клуб на Централния дом на Съветска армия – ЦДСА. С новото име продължава да му върви и една година по-късно той бележи нови успехи като печели дубъл – първенство и купа на страната. За съжаление през 1952 г. отборът е разформирован поради слабите резултати на СССР на олимпийските игри и футболистите отиват в други отбори. По-голямата част от ЦДСА преминават в МВО Москва, но отборът е отстранен от първенството през 1953 г. след 7 изиграни срещи.

Днешният ЦСКА Москва е възстановен през 1954 г. по нареждане на тогавашния министър на отбраната на СССР Николай Булганин. Отборът става собственост на министерството на отбраната, за негов треньор е назначен Григорий Пинайчев. Проблемите на клуба се изразяват в липсата на качествени футболисти, тъй като повечето от звездите на руския футбол за прекратили своята кариера. Възкръсналият отбор изиграва първия си мач на 5 април 1954 г., но представянето му на родните стадиони е далеч от предишните му успехи и до 1956 г. тимът не заема по-високо от трето място в класациите на първенството.

Преименуването на тима сякаш е някаква традиция, която е наложена да се спазва през определен период от време. През 1957 г. отборът получава ново име и вече се нарича

Централен спортен клуб на Министерството на отбраната – ЦСК МО. Но с новото наименование не идват нови успехи. Напротив, играта е крайно незадоволителна, слабите резултати са налице. Това води до отстраняване на Пинайчев, който е сменен от Борис Аркадиев. Благодарение на неговата схема 3-3-4, ЦСК МО грабва бронза.

ЦСК МО става ЦСКА – Централен спортен клуб на армията, през 1960 г. и с новото име идва и нов треньор – Григорий Пинайчев отново наставлява „червените” футболисти. Той обаче остава на този пост една година и през 1961 г. е назначен Константин Бесков. Неговото назначение извежда тима до първо място в групата, но в крайното класиране силите на ЦСКА стигат едва за 4-то място. В 1962 г. историята се повтаря и Бесков е уволнен, а на негово място идва Вечесляв Соловьов.

През 1963 г. шампионатът на страната е във формат 1 група с 20 отбора, в който ЦСКА заема седма позиция. Кадровите промени са по-чести от смяната на сезоните. В началото на 1964 г. "армейците" са поети от Валентин Николаев и под негово ръководство се класират на трето място. Но това не се оказва достатъчно и той е уволнен в края на 1965 г., за да се завърне отново през 1969 г. С него ЦСКА става шампион за пръв път от 19 години, а капитанът Алберт Шестерньов попада в класацията на Франс Футбол "Топ 10 футболисти на планетата".

През 1971 г., отново с Николаев, ЦСКА излиза от рамките на своята родина и записва първото си участие в европейски турнир – тимът достига 1/8 финал за КЕШ. В началото на 1973 г. ЦСКА се представя силно, но завършва на 10-то място, което е причина Николаев е отново да бъде уволнен, като на негово място идва Валентин Агапов.

Зареждат се сезони с отчайващи резултати, слаби игри, уволнени и назначени треньори, кризи. Нещата излизат от обичайния си мрачен ритъм през 1986 г., когато ЦСКА се нарежда начело в Първа Лига, заедно с грузинският Гурия. Двата тима играят "златен мач" за промоция, в който "армейците" печелят с 2:0.

Следващата година името на ЦСКА отново се чете във Висшата лига на шампионата на СССР. Армейците се представят на ниво, но малко не им достига, за да спечелят промоция.

Под наставничеството на Павел Садирин, който поема ЦСКА през 1989 г., тимът стартира първенството с 5 победи, в които отбелязва 15 гола и не допуска нито един. ЦСКА не оставя шансове на конкуренцията, записвайки 27 победи, 18 от които с разгромен резултат. Валерий Масалитин е обявен за голмайстор на лигата със своите 32 гола. Представянето на ЦСКА в Първа лига е достойно и убедително и отборът започва да затвръждава позициите си на лидер.

Идва футболна кампания 1992/93, през която ЦСКА пак излиза от рамките на родното си първенство и се отправя към футболните стадиони на Стария континент, за да докаже, че мястото му е там. Отборът сензационно елиминира действащия европейски шампион Барселона. През 1994 г. ЦСКА претърпява последна трансформация на името си, с което е познато и днес – ЦСКА Москва. 

След новото име през 1998 г. идва и изцяло нов набор от футболисти. Притесненията около стиковането на играчите се изпарява в момента, в който още същия сезон отборът постига рекорд от 14 последователни победи във Висшата лига.

90-те години на ХХ век като цяло не са записани с повдигнат шрифт в историята на клуба. Но те трябва да се преживеят, за да дойде декадата на новия век, през която ЦСКА Москва, начело с Валери Газаев, тръгва към висините не само на родния, но и на европейския футбол. В тази декада са привлечени и редица футболисти, които за отрицателно кратко време се превръщат в ключови фигури в състава – Сергей Игнашевич, Евгени Алдонин, Юри Жирков, Ивица Олич, Даниел Карвальо и Вагнер Лав.

Определено най-ярката година в историята на ЦСКА Москва е 2005 г. Тогава „армейците" печелят Купата на УЕФА, след като на финала побеждават Спортинг Лисабон с 3:1.

Три години по-късно, през 2008 г., започва нов период на налагане на ЦСКА Москва в елитния руски и европейски футбол. Отборът отбелязва стабилно присъствие в надпреварите на Стария континент, като два пъти играе 1/8 финал на Лига Европа и в Шампионската лига.

Обзорът на титли и успехи на ЦСКА Москва изглежда така:

Шампион на СССР – 7 пъти: 1946, 1947, 1948, 1950, 1951, 1970, 1991

Носител на Купата на СССР – 5 пъти: 1945, 1948, 1951, 1955, 1991

Шампион на Русия – 4 пъти: 2003, 2005, 2006, 2012/13

Носител на Купата на Русия – 7 пъти: 2002, 2005, 2006, 2008, 2009, 2011, 2013

Носител на Суперкупата на Русия – 5 пъти: 2004, 2006, 2007, 2009, 2013

Носител на Купата на УЕФА – 1 път: 2005