Милан

Милан

Милан е италиански футболен отбор, един от грандовете във футбола. Основан е като отбор по футбол и крикет на 16 декември 1899 г. от англичанина Алфред Едуард. Този човек е и първият президент на Милан. Много бързо успяват да се регистрират в Италианската футболна федерация и изиграват първия си мач на 11 март 1900 г. срещу друг милански отбор – Медиалано. Младият отбор грабва победата с 3:0. За първи официален мач на Милан се счита този срещу отбора на Торино на 15 април 1900, завършил със загуба за Милан с 3:0. Стартът на Милан в света на футбола е доста стремглав. Още на следващата година – 1901 г., те вече държат в ръце първата си титла на Италия, побеждавайки Дженоа с 1:0. Записват още две поредни години с трофеи - през 1906 г. и 1907 г. с победи срещу Ювентус, Торино и Андреа Дория.

И както всеки друг отбор, и Милан има своя „кръвен враг”, над който успява да надделее с 2:1 още в първият изигран между тях мач на 15 октомври 1908 г. За съжаление Първата световна война оставя своя отпечатък и върху футболната съдба на Милан. От 1916 г. до 1919 г. първенствата в Италия са спрени и са заменени от турнир на име "Федерална купа", спечелена отново от грандиозния Милан. Феноменалният стадион на Милан „Сан Сиро” е открит през 1929 г. от Пиетро Пирели.  открива новия стадион на отбора - "Сан Сиро". Като цяло в периода между двете световни войни, отборът не може да се похвали с бляскава футболна история, но все пак грабва две трети места през 1938 г. и 1941 г. Тогава Милан сменя името си за трети път и остава с него и до днес – AC MILAN.

Както светът започва да се възстановява след тежките военни действия, така и в Италианската федерация започват много реформи. Една от промените, наложени в устава й, са разрешаването на най-много 5 чужденци в отбор. Благодарение на тази вратичка в Милан биват картотекирани футболистите от Шведското трио: Гунар Грен, Гунар Нордал и Нилс Лидхолм, които са определени за спасителите за Милан. Нордал става най-резултатният нападател на червено-черните със своите 210 гола в 257 мача. Грен и Лидхолм могат да бъдат гордо обявени за господари в средната линия на клуба. В края на 50-те още три големи звезди се присъединяват към редиците на Милан. Това са Алтафини, Шифиано и Джани Ривера, които били закупени за рекордните за времето си $ 200 000. Шведското трио безспорно изиграва важна роля за спечелването на Скудетото през 1951, 1955, 1957, 1959. Освен това Милан достига и до финал на Шампионска лига през 1958 г., но за съжаление губи от Реал Мадрид.

Следващите десет години от футболната история на гранда, обхващащи периода 1960 г. -1970 г. са определени като златната ера за "росонерите". След спечелването на Скудетото през 1962 г., Милан събира сили за Титла на Европейските шампиони, която става притежание на клуба през 1963 г. Тази първа за клуба европейска купа се оказва и първата спечелена от Италиански отбор такава. Тази декада носи и други положителни моменти на тима – привлечени са футболисти като Чезаре Малдини, Греци и Трапатони. През 1968 г. "росонерите" правят дубъл в Италия, а през 1969 г. идва и така бленуваната втора купа на Европейските шампиони. Футболистите на Милан са предвождани от Прати, който вкарва хеттрик, и Джани Ривера. Блестят звездите и на Шнелингер и Сормани. Джани Ривера получава Златната топка, ставайки първият италианец с такова отличие. Милан спечелва и Междуконтиненталната купа в този период.

За съжаление пътят на Милан към славата не е осеян само с рози. 70-те години не започват много успешно за италианците – остават на второ място три поредни години. Все пак има и утешителна награда - "росонерите" успяват да завоюват втората си КНК побеждавайки Лийдс с 1:0 на финала през 1979 г. Същата година носи още една радост за феновете на отбора – Милан печели 10-тата си шампионска титла на Италия и така през последната година от престоя на Ривера в Милан, "росонерите" имат честта да носят на фланелките си звездата, която слага всеки отбор при спечелване на 10 шампионски титли. 70-те години се явяват като преходни поради много причини като едни от тях са умората или преместването в други клубове на играчи като Шнелингер, Трапатони, Сормани и Прати, а Ривера е вече на години. Една легенда се отказва, а друга прави своя дебют за Милан - Франко Барези. Това се случва в период, когато представянето на Милан в Европа е много слабо, а именно - загуби от Бетис, Манчестър Сити и Порто. И като капак през 1980 г. се появяват обвинения и скандали с уредени мачове и корупция . Милан плаща висока цена за това като е принуден за първи път да се състезава в Серия Б, но през 1981 г. това вече остава в историята.

В историята на клуба има записан един период, наречен „Ерата Берлускони”. През 1986 г. Силвио Берлускони подава ръка на Милан като го купува и го спасява от фалит. Берлускони влага много пари в детско-юношеската школа и в тренировъчната база – Миланело. Благодарение на Берлускони Милан отново става световно известен отбор с привлеченото холандското трио Ван Бастен, Гулит и Рийкард, а също и италианците Анчелоти, Донадони, Масаро и Гали. Наставник на тима става Ариго Саки, заменяйки легендата Лидхолм. Влагайки много усилия и пари, Берлускони успява да изгради „дрийм тийма" на Милан от края на осемдесетте години. Играта на отбора се отличава с атакуващ футбол и много добра тактика в защита, които превръщат "росонерите" в истинско страшилище за съперниците си. Титлите разбира се не липсват. Милан спечелва 11-та си титла в калчото през 1988 г., през 1989 г. стига до финала на КЕШ и с два гола на Ван Бастен и Гулит разбива с 4:0 Стяуа Букурещ на „Камп Ноу". След това идва и спечелването на европейската суперкупа срещу Барселона с 2:1, след което и победа в мача за Междуконтиненталната купа с 1:0. На следващата година Милан дублира своята титла в КЕШ и от тогава няма друг отбор след Милан дублирал титлата си в най-силният европейски турнир. През същата година "росонерите" печелят Суперкупата на страната срещу Сампдория и Междуконтиненталната купа срещу Олимпия с 3:0.

В началото на 90-те години настоящият треньор на Милан – Саки, напуска поста и става треньор на националния отбор на страната. Той бива наследен от Фабио Капело, който се оказва доста сполучлив избор, тъй като превръща отбора в шампион на Италия без да загуби нито един мач още в първия си сезон. По времето на Капело Милан записва в историята си историческа серия без загуби, която продължава цели 58 мача. Така на финала отборът завоюва три шампионски титли в Италия и три Суперкупи на страната. Благодарностите за това са и за новите попълнения на отбора – Бобан, Савичевич, Десаи, Панучи, Папен, Роси и Еранио,. Периодът 1993 г.-1995 г. са години, белязани от амбиции за спечелване на европейски титли.

За съжаление отборът достига до три финала на Шампионска лига, но грабва само една победа – през 1994 г. Като цяло 1994 г. е изключително ползотворна на Милан. Италианците печелят 14-то си Скудето и 5-та си Купа на Европейските Шампиони. Същата година печели и европейската суперкупа. През 1995 г. Милан взима 15-та си титла на Италия, но губи две холандски звезди, които напускат клуба. Фабио Капело напуска клуба и заминава за Мадрид, където поема наставничеството над Реал Мадрид. Неспособен да понесе повече загуби, Милан тръгва към дъното след отказването на Барези и Тасоти.

В този период отново се закупуват "големи звезди" с надежда за успехи, но Берлускони и феновете остават по-разочаровани от всякога. През 1999 г. нещата се стабилизират и отборът записва една успешна година с Алберто Дзакерони и Оливер Бирхов. С една невероятна серия от 10 поредни победи в края на сезона Милан успява да стигне и изпревари Лацио, за да спечели 16-та си титла на Италия. За съжаление представянето на клуба на европейската сцена е прекалено разочароващо и Дзакерони е сменен. На 11 май 2001 г. Милан разгромява "кръвния враг" Интер с 0:6. Следва назначаването на Карло Анчелоти, но с многото контузени футболисти старта на Анчелоти е много труден.

Идва време, налагащо кардинални кадрови промени. Така започва сезон 2002/03. На Сан Сиро в екип на Милан излизат Алесандро Неста, Ривалдо и Кларънс Зеедорф. Милан доминира в Калчото и в Шампионската лига. "Росонерите" завоюват още една купа на Италия – пред 80 000 зрители Паоло Малдини вдига купата на Италия и така ознаменува невероятен дубъл. Следващата футболна кампания е белязана със спечелването на още една европейска суперкупа. През този сезон изгравя звездата на Шевченко, който бива награден с приза Златната топка през 2004 г. Определено революционна стъпка в историята на Милан е привличането на младата бразилска звезда Кака, който се оказва брилянтен футболист и оказва изключително важна роля в спечелването на 17-то Скудето за клуба. Сезони 2004/05 и 2005/06 са сезони без титли и победи. Отборът дава сериозни заявки за шампион, но за съжаление заема второто място.

Със сигурност нито фенове, нито футболисти и ръководители на Милан искат да се сещат за лятото на 2006 г. Тогава тимът е забъркан в грандиозен скандал с уговаряне на мачове. В резултат клубът е наказан с доста солидна глоба, наказание да започне с минус осем точки и от третия предварителен кръг на лигата. През сезон 2006/07 Милан съумява да достигне до четвъртото място, даващо право на участие в лигата. Добрите игри се пренасят и в Европа, където Милан печели за 7-и път Европейската купа. На финала „росонерите" си връщат на Ливърпул за изгубения финал преди две години и побеждават с 2:1. Неудовлетворителен е развоят на сезон 2007/08, който Милан започва със спечелването на поредната европейска Суперкупа.

В Шампионската лига шампиона не успява да прескочи осминафиналите, където младият тим на Арсенал елиминира италианците. За съжаление и нещата в Серия А са повече от лоши, тъй като италианският гранд не може да запише победа на „Сан Сиро" до края на 2007 г. и заема пето място, което автоматично означава, че пропуска сезон 2008/09 в Шампионска лига. Търсят се спасителни мерки, които довеждат до закупуването на звездите Роналдиньо, Дзамброта и Фламини, както и завръщането на Марко Бориело. Тъжната приказка продължава своя разказ и през кампания 2008/09. Първо на 31 май 2009 г. лидерът на „росонерите" Паоло Малдини се оттегля от активния спорт, след него отбора напускат треньорът Карло Анчелоти и бразилската звезда Кака. В надпреварата за Лига Европа пък Милан е отстранен още в 1/32 финалите от Вердер Бремен.

На 25 юни 2010 г. за наставник на Милан е издигнат Масимилиано Алегри. Милан е изключително активен на летния трансферен прозорец, по време на който си осигурява подписите на класни играчи от калибъра на Робиньо, Златан Ибрахимович, Кевин-Принс Боатенг и Манчини. Така италианският колос декларира амбициите си да спечели Шампионската лига за осми път в своята история. Едно е да искаш, друго е да можеш, трето е да се случи. „Росониерите” не само не грабват титлата, но и са елиминирани на 1/8 финал. Все пак на домашната сцена не срещат конкуренция и грабват Скудетото с шест точки преднина пред втория Интер. Следващите два футболни сезона са белязани от загуби - Милан губи битката за титлата, в Шампионска лига "росонерите" отпадат съответно на четвъртфинал и на осминафинал.

Обобщено победите и титлите на Милан изглеждат така:

Шампион на Италия: 1900/01, 1905/06, 1906/07, 1950/51, 1954/55, 1956/57, 1958/59, 1961/62, 1967/68, 1978/79, 1987/88, 1991/92, 1992/93, 1993/94, 1995/96, 1998/99, 2003/04, 2010/11

Носител на Купата на Италия: 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1976/77, 2002/03

Носител на Суперкупата на Италия: 1988, 1992, 1993, 1994, 2005, 2011

Носител на КЕШ: 1962/63, 1968/69, 1988/89, 1989/90, 1993/94, 2002/03, 2006/07

Носител на КНК: 1967/68, 1972/73

Носител на Европейската Суперкупа: 1989, 1990, 1994, 2003, 2007

Носител на Интерконтиненталната купа: 1969, 1989, 1990, 2007

Световен клубен шампион: 2007

Носител на Купа Митора: 1981/82

Носител на Латинската Купа: 1951, 1956