Байерн Мюнхен

Байерн Мюнхен

ФК Байерн Мюнхен е германски футболен клуб от Мюнхен, основан на 27 февруари 1900 г. от членове на Гимнастически Клуб Мюнхен. Именно поради този факт, феновете на кръвните им врагове от Мюнхен 1860, презрително кръщават привържениците на Байерн с прозвището - "гимнастиците", намеквайки за липсата на футболни корени. Байерн Мюнхен е признат за най-успешният немски клуб и един от петте най-големи отбори в света, с 10 финала за КЕШ. По годишен оборот за финансовата година към сезон 2013/14 Байерн Мюнхен е на трето място в света и на първо в Германия с рекордния оборот от 528,7 млн. евро. Отборът е абсолютен рекордьор по отличия в Германия и един от най-добрите в Европа. Байерн е един от четирите отбора, които са печелили и трите големи титли на УЕФА - Шампионска лига, Купа на носителите на купи и Лига Европа, както и последният отбор спечелил три поредни издания на Купата на европейските шампиони, затова получава трофея завинаги, а освен това има и право да носи значка отбелязваща множество победи на турнира. Байерн е единствения отбор в Германия който прави дубъл 10 пъти (Шампион на Германия, Купа на Германия). Баварците са единственият отбор в Германия който постига требъл (Шампион на Германия, Купа на Германия и Шампионска лига).

Байерн Мюнхен играе първите си игри в местната Баварска Лига. До 1925 г., Байерн Мюнхен играе на различни терени, а след това започва да споделя стадион "Грюнвалд" с Мюнхен 1860. Първият по-голям успех на клуба идва през 1926 г. и 1928 г., когато Байерн Мюнхен става шампион на Южна Германия. Първата спечелена титла за Байерн Мюнхен идва през 1932 г. след победа над Айнтрахт Франкфурт с 2:0 на финала. За съжаление политическата атмосфера в страната повлиява сериозно върху съдбата на Байерн Мюнхен - повишаването на подкрепата за националсоциалистическата работническа партия слага край на развитието на клуба, защото президентът му Курт Ландауер и старши треньорът на баварците, както и много от играчите, са евреи. Това заклеймява и Байерн Мюнхен като еврейски и сериозно спъва развитието му.

След войната Байерн играе в Оберлига Зюд, част от южната конференция на немската първа дивизия, която тогава е била разделена на 5 части. Това не било време на възход за клуба – напротив Байерн Мюнхен не се представя никак добре и през 1955 г. изживява срама от отпадането в по-долна дивизия. През следващата година обаче, Байерн Мюнхен се завръща в Оберлигата и дори печели Купата на Германия за първи път в своята история, побеждавайки на финала Фортуна Дюселдорф с 1:0.

Байерн Мюнхен започва да прогресира и успява да се наложи като един от водещите отбори в немското първенство, но за съжаление затъва финансово и банкрутира в края на 50-те години на ХХ век. Но спасение дебне отвсякъде - предприемачът Роланд Ендлер инвестира в клуба и го измъква от затрудненото положение. Така фабрикантът си спечелил президентството на клуба за четири години. През 1963 г., Оберлигите в Германия се обединяват в една национална лига - Бундеслигата. В нея обаче се оказва, че място за Байерн Мюнхен и на клуба е отказано членство. Но както се знае нищо не е вечно - две години по-късно отборът печели промоция в шампионата, след като попълва тима с млади многообещаващи таланти като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Сеп Майер – бъдещите звезди на Байерн и Германия.

През първият си сезон в Бундеслигата, Байерн Мюнхен се класира на трето място и печели втората си купа на страната. През 1967 г. "баварците" печелят първия си европейски трофей - Купата на носителите на купи (КНК) след драматичен финал срещу шотландския Глазгоу Рейнджърс, на който Франц Рот отбелязва решителния гол в продълженията. Същият сезон отборът от Мюнхен печели трета купа на Германия. За съжаление обаче като цяло отборът играе слабо, което неизбежно води до треньорска рокада. Наставничеството над тима е поето Бранко Зебец. В стила му се откроява замяната на офанзивния стил на игра на тима с по-дисциплиниран и затворен. Новата формула му носи успех и той печели първия дубъл в историята на клуба и Бундеслигата, като използва само 13 играчи през сезона - титла и купа на Германия през 1969 г.

Нова година, нов късмет. 1970 г. идва за Байерн с нов треньор - Удо Латек. Начело с него Байерн Мюнхен печели купата на страната през сезон 1970/71, а през следващия клубът печели третата титла в историята си. В решаващия мач през сезон 1971/72 Байерн посреща Шалке 04 на чисто новия Олимпийски стадион в Мюнхен. Това е и първият мач, предаван на живо по телевизията в историята на Бундеслигата. Байерн помита Шалке с 5:1 и грабва титлата, поставяйки рекорд за спечелени точки и вкарани голове за един сезон. Титлите се печелят упорито - "баварците" приключват и следващите два сезона с титли. 1974 г. обаче е паметна на футболния тим – Байерн Мюнхен завоюва за първи път най-ценния европейски трофей - Купата на европейските шампиони (КЕШ), побеждавайки на финала Атлетико Мадрид с 4:0 след преиграване - 1:1 в първия мач. Отново същата година Германия става световен шампион, като в състава личат имената на 6 играчи на Байерн - Майер, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес и Мюлер.

През следващия футболен сезон Байерн Мюнхен не играе успешно на клубно ниво в немското първенство, но пък успява да грабне втора КЕШ след победа над Лийдс. Година по-късно Глазгоу надделява над Сент Етиен (1:0) и Байерн Мюнхен се превръща в третия клуб, печелил три пъти последователно турнира след Реал Мадрид и Аякс. Списъкът с бляскави постижения на баварския гранд за 70-те години завършват  с Междуконтиненталната купа, която отборът печели след два мача срещу бразилския Крузейро.

Новата страница в историята на Байерн Мюнхен започва с настъпването на следващата декада - 80-те години. „Баварците” са притиснати от много персонални и финансови проблеми и отборът не може да се похвали с успехите си като в предните футболни сезони. Статистиката показва, че Байерн Мюнхен печели титлата през 1980 и 1981 г. и Купата на Германия през 1982 г. Отборът излиза на финал за КЕШ през 1982 г., но този път късметът не е на негова страна и той губи от английския Астън Вила.

Колелото се завърта и след два слаби сезона, Байерн Мюнхен отново бележи възход. Благодарностите са за Удо Латек, който осигурява на тима спечелването на Купата на Германия през 1984 г., а в следващите 6 сезона печели 5 пъти Бундеслигата. Но успехите валят само в Германия. В Европа най-голямото им постижение е загубения финал за КЕШ срещу Порто през 1987 г. Отново се зареждат сезони на провали - след титлата през 1990 г., Байерн Мюнхен изпада в криза и завършва сезон 1991/92 едва на 5 точки от зоната на изпадащите отбори. Но този отбор винаги намира начин да възкръсне. Спасението този път е в лицето на легендата на отбора Франц Бекенбауер, който извежда тима до първата титла от 3 години през сезон 1993/94. След като Кайзер Франц е назначен за президент, треньорският състав на немския гранд е сменен, но не успява да спечели доверието и това налага завръщането на Бекенбауер на треньорския пост. Така Байерн Мюнхен си възвръща самочувствието и вярата в себе си  - печели Купата на УЕФА през 1996 г., побеждавайки Бордо на финала. Интересен факт е, че ръководството на германския гранд е съставено от бивши играчи на отбора като Бекенбауер, Карл-Хайнц Румениге и Ули Хьонес. Отмар Хитцфелд поема Байерн Мюнхен през 1998 г. и още през първия си сезон, начело на отбора, той извежда Байерн до 15-та титла в Бундеслигата и записва финал за Купата на Германия, където губи с дузпи от Вердер. На финала на Шампионска лига Байерн Мюнхен 1 минута преди края води с 1:0 на Манчестър Юнайтед и вече се вижда шампион, но англичаните извършват подвиг, вкарвайки 2 гола в последната минута на срещата и така Байерн Мюмхен се задоволява само с титлата в шампионата. Новият век е предвестник на нещо хубаво за баварците. През 2001 г. Байерн Мюнхен си връща облика на европейска звезда и печели Шампионската лига след победа над Валенсия на финала. Същата година отборът печели за втори път в историята си Междуконтиненталната купа, след победа с 1:0 над аржентинския гранд Бока Хуниорс. Освен това Байерн остава хегемон и на родна сцена, печелейки три последователни титли с Отмар Хитцфелд.

2004 г. не е от годините, които Байерн Мюнхен би искал да си спомня. Тогава отборът се проваля и в трите турнира, в които участва - Шампионската Лига, Бундеслигата и Купата на Германия. Няма как някой да се усъмни до какво е довело това - край на ерата Хитцфелд и назначаване на Феликс Магат. Този треньор ще се запомни с това, че с него Байерн Мюнхен печели юбилейната си 20-та титла и за два сезона прави 2 дубъла в Бундеслигата и Купата на Германия. В третия сезон, през който Магат управлява тима, провалите са на дневен ред. "Баварците" завършват на 4-то място в Бундеслигата и не успяват да се класират за Шампионската лига за първи път от 12 години. Спешни мерки са необходими и те включват връщането на Хитцфелд, продажба на много от старите играчи и се привличане на звезди като Франк Рибери, Лука Тони и Мирослав Клозе.

В началото на 2008 г. Юрген Клинсман е обявен за наследник на Отмар Хицфелд. Като цяло неговият престой в клуба не му носи никакви титли. По-скоро отборът тръгва надолу. Отпадането на четвъртфинал в Шампионската лига от Барселона с общ резултат 1:5 и няколко дни по-ранното поражение от Волфсбург със същия резултат, тотално размътва водите в Байерн Мюнхен и покачва напрежението до невиждана степен. Уволнението на Клинсман е наложително, неизбежно и спешно.

На сцената излиза Луис ван Гаал. Той успява да им спечели няколко титли и да спаси самочувствието на отбора.Баварците печелят титлата и купата на Германия и стават вицешампиони на Европа, след като губят финала на Шампионската лига от Интер с 0:2. Но за съжаление отново следва неуспешен сезон, през който в Шампионската лига Интер отново се явява черна котка за Байерн Мюнхен и го елиминира на осминафинал. В Бундеслигата пък тимът остава едва трети и това довежда до уволнението на Луис ван Гаал. Байерн Мюнхне трудно успява да намери подходящ треньор, който да намери златната среда и да не оставя сезони без титли. През новата кампания начело на клуба застава Юп Хайнкес и историята се повтаря. С титлата в Германия за втора поредна година триумфира Борусия Дортмунд, а основен принос за това има именно победата над Байерн в прекия сблъсък няколко кръга преди края на шампионата. Във финала за Купата на страната баварците се изправят отново срещу Боруся Дортмунд и губят с 5:2. На клубно ниво нещата не са розови, но пък лъч надежда проблясва в Европа. На полуфиналите в Шампионската лига Байерн Мюнхен отстранява Реал Мадрид след изпълнение на дузпи и си гарантира мечтания домакински финал на "Алианц Арена" срещу Челси. Независимо, че футболистите на Юп Хайнкес имат инициативата през целия двубой и водят в резултата, Дидие Дрогба изравнява в последните секунди, а в последвалата рулетка на дузпите Байерн се оказва губещ. Несломимата вяра и амбиция на Байерн Мюнхен го задържат на футболната сцена. Настъпва сезон 2012/2013. Той винаги ще се помни като един от най-впечатляващите в историята на Байерн Мюнхен. Тимът печели всичко, което може да се спечели. В Бундеслигата баварците се класират с 25 точки аванс пред втория Борусия Дортмунд и се налагат над Щутгарт с 3:2 на финала за Купата на страната. В Шампионската лига Байерн Мюнхен измива неприятните емоции от предишния сезон – на полуфиналите Байерн размазва Барселона със 7:0 общ резултат, а на финала печели с 2:1 срещу Борусия Дортмунд. Суперкупата на Германия пък е спечелена още в началото на сезона след друг успех с 2:1 над "жълто-черните".

Като цяло успехите на Байерн Мюнхен изглеждат така:

Шампион на Германия - 25 пъти, рекорд: 1931/32, 1968/69, 1971/72, 1972/73, 1973/74, 1979/80, 1980/81, 1984/85, 1985/86, 1986/87, 1988/89, 1989/90, 1993/94, 1996/97, 1998/99, 1999/2000, 2000/01, 2002/03, 2004/05, 2005/06, 2007/08, 2009/10, 2012/13, 2013/14, 2014/15

Купа на Германия - 17 пъти, рекорд: 1956/57, 1965/66, 1966/67, 1968/69, 1970/71, 1981/82, 1983/84, 1985/86, 1997/98, 1999/2000, 2002/03, 2004/05, 2005/06, 2007/08, 2009/10, 2012/13, 2013/2014

Купа на Лигата на Германия - 6 пъти, рекорд: 1997, 1998, 1999, 2000, 2004, 2007

Суперкупа на Германия - победител 5 пъти: 1982, 1987, 1990, 2010, 2012

Шампионска лига/Купа на европейските шампиони - 5 пъти: 1973/74, 1974/75, 1975/76, 2000/01, 2012/13

Лига Европа / Купа на УЕФА - 1 път: 1995/96

Суперкупа на Европа - 1 път: 2013