Манчестър Юнайтед

Манчестър Юнайтед

Манчестър Юнайтед е английски футболен отбор, създаден на 1 март 1878 г. под името Нютън Хийт от работниците на железопътната гара в Нютън Хийт, Голям Манчестър. Това били хора, обединени от общата си страст към футбола, които организирали мачове срещу състави от работниците на други железопътни гари.

Десет години след създаването на Манчестър Юнайтед, се сформира лигата на Англия. За съжаление Нютън Хийт се подценяват и не виждат в себе си достатъчно капацитет, за да се включат. След четири години, през 1892 г., клубът от Манчестър все пак решава да се присъедини. За съжаление, следващите няколко години са доста тежки за клуба и пред 1902 г. той е близо до фалит. Спасението за тима идва в лицето на Джон Хенри Дейвис - местен собственик на пивоварна. Именно той прекръства отбора на Манчестър Юнайтед.

Новият собственик на клуба - Джон Хенри Дейвис, в началото на сезон 1907/1908 г. започва да планира строителството на стадион, за който закупува земя чрез своята пивоварна. Теренът е харесан в град Трафорд, намиващ се край Манчестър. Строежът на съоръжението започва през 1908 г. под наблюдението на известния архитект Арчибалд Лейч. До 1910 г. отборът завършва преместването си на новия стадион, на който изиграва първия си мач на 19 февруари 1910 г. За съжаление мачът, гледан от около 80000 зрители, завършва с победа на Ливърпул. Сезон 1907/08 е шампионски сезон за Манчестър Юнайтед, защото клубът печели титлата в Първа английска дивизия с 52 точки През следващия сезон (1908/09) Манчестър Юнайтед печели ФА Къп за първи път. „Червените дяволи" печелят втората си титла на Англия в края на първия пълен сезон на Олд Трафорд - 1910/11. Отборът грабва първото място в последния мач от сезона като побеждава с 5:1 Съндърланд у дома.

Серията победи обаче бива прекъсната и през сезон 1911/12 Манчестър Юнайтед не успяват да защитят титлата си. Класират се на 13 място. Отборът претърпява и друга загуба - секретар-мениджърът на клуба Ърнест Мангнъл ги напуска и се присъединява към градския им съперник Манчестър Сити. Разбира се дупката трябва да бъде попълнена и така в редиците на „червените дяволи” влиза Дж.Дж. Бентли, президент на футболната лига. Под негово ръководство Манчестър Юнайтед се изкачва до приемливото четвърто място в шампионата през сезон 1912/13. Но очевидно радостта е кратка, защото сезон 1912/13 отново е сезон на катаклизми и сътресения за клуба.

Настъпва период на смени и непостоянство, тъй като Чарли Робъртс и Алекс Бел са продадени съответно на Олдъм и Блекбърн Роувърс. Манчестър Юнайтед отново изпадат в класацията на 14 място. Футболна кампания 1914/15 е записана в историята на клуба като годината на промени в ръководството - през декември 1914 г. ролята на секретар-мениджър се разделя и Бентли става секретар на отбора, а Джон Робсън е преназначен за мениджър. Това, което преминава под крилото ма мениджъра, е само бледа сянка на онзи звезден отбор, който грабна купата на Англия през 1909 г. От старите кадри са останали само Джордж Стейси, Били Мередит, Санди Търнбъл и Джордж Уол, което обяснява крайното класиране на отбора - само на точка над изпадащите.

Четирите години пауза заради военни събития – Първата световна война, свършват и Манчестър Юнайтед отново излиза на сцената на големия футбол. Първият мач на отбора е на 30 август 1919 г., а отборът е изцяло променен в първия си мач за лигата срещу Дарби Каунти - само два играча от стария тим остават при „червените дяволи". Били Мередит остава верен на своя червен екип и изиграва с червения екип само 19 мача през сезон 1919/20, през който Манчестър Юнайтед завършва на 12 място в Първа Дивизия. Сценарият се повтаря и през сезон 1920/21 отборът продължава да не се представя добре и завършва на едва 13 място.

Кадровите промени са на дневен ред - мениджърът Джон Робсън напуска клуба, старата роля на секретар-мениджър е възстановена и на нея е назначен Джон Чапман, който заема старата роля на секретар-мениджър. По същото време Дж.Дж Бентли продължава да води Манчестър Сити, като отбора се мести на нов стадион - Мейн Роуд. Отборът на Чапман, който играе във Втора Дивизия, не успява да си осигури промоция през сезоните 1922/23 и 1923/24, но лидерството на Франк Барсън помага на тима да завърши втори в класирането през сезон 1924/25, спечелвайки промоция в Първа Дивизия.

Манчестър Юнайтед е изпреварен единствено от Лестър Сити и губи само 8 мача. Манчестър Юнайтед започва бавно да се изкачва в класацията и през сезон 1925/26 заема стабилното девето място. Две месеца след началото на сезон 1926/27 мениджърът на Юнайтед Джон Чапман е отстранен от поста си от футболната асоциация като причините остават неоповестени. Крилото Кларънс Хилдич приема ролята на играещ мениджър на отбора докато клуба търси заместник на Чапман. Новото попълнение в Манчестър Юнайтед е факт - Хърбърт Бамлет пристига в клуба по-късно през сезона. Този персонаж е много добре познат на феновете, тъй като той е съдийствал мача на четвъртфинала за купата на Англия срещу Бърнли през 1909 г. Юнайтед губи с 1-0 в разгара на снежна виелица.

Времето е кошмарно, но реферът решава мача да се доиграе и „червените дяволи" съумяват да спечелят мача, а след това и купата на страната. Но положителното въздействие на Бамлет върху отбора е май само спомен от миналото. Като мениджър той не успява да се наложи и това води до провал за тима - Юнайтед бавно започва да затъва в Първа Дивизия като финишира 15-ти през сезон 1926/27 и 18-ти през 1927/28. Малко подобрение се забелязва през сезон 1928/29, когато червените достигат 12-то място. Джо Спенс продължава да бележи гол след гол, но дори той не може да спре бавния залез на тима.

Изключителни трудни са били 20-те години на ХХ век за Манчестър Юнайтед. Упадакът на отбора, започнал тогава, продължава и в началото на 30-те. Историята на тима е изпъстрена с промоции и отпадания, като през сезон 1933/34 завършва на 20-то място във Втора дивизия, което е и най-слабото представяне на отбора и до днес. В последния сезон преди началото на Втората Световна Война, Манчестър Юнайтед успява да се спаси от изпадане от Първа дивизия, завършвайки на 14-то място. Избухването й поставя една пауза в първенството на Англия в периода 1939 г.-1946 г. От жестоките бомбардировки над град Манчестър на 11 март 1941 г., голяма част от стадион Олд Трафорд, включително и цялата главна южна трибуна, са разрушени.

Физическа, психическа, футболна разруха. Заради нанесените поражения Манчестър Юнайтед е принуден да се премести на друг стадион и за негово голямо разочарование това е съоръжението на градския му съперник Манчестър Сити. През 1945 г. начело на отбора е назначен Мат Бъзби, който дори и по време на войната започва да работи, налагайки своите новаторски виждания за управлението на футболен отбор. В неговата стратегия е заложено решението му да даде шанс на младите играчи. Това са момчета, които които се развиват под неговото наставничеството в младежките и детските формации на отбора през втората половина на 40-те години. Сред тях се открояват Джаки Бланчфлауър и Роджър Бирн, които са сред първите, получили прякорите "бебета" от английската преса. 

С тяхна подкрепа през сезон 19951/52, който е дебютен за тях, Манчестър Юнайтед печели шампионата за първи път от 1911 г. 21-годишният Бирн има ключова роля за успеха на отбора със своите 24 мача и 7 отбелязани гола. Старанието и таланта му са оценени и по-късно левият бек е възнаграден с капитанската лента за период от четири години. През сезон 1955/56 и 1956/57 Бирн вдига шампионската титла като капитан на отбор, пълен с млади надежди. Еди Колман, Марк Джоунс и Дейвид Пег извоюват своето място в първия тим, като преди това печелят купата на Англия за младежи в продължение на пет поредни сезона.

Определено Мат Бъзби успява да създаде един от най-силните английски тимове. Една нелепа случка унищожава труда му. Самолетна катастрофа на 6 февруари 1958 г. ограбва и него, и футбола. Осем футболни таланта са си отишли завинаги от този свят, както и още 15 други пътника, голяма част от които хора от ръководството на отбора. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата си и обича да бъде поставян на колене. Той позволява само на физическата болка да го спре за определено време да не е посветен на футбола. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор. Звездата на Денис Вайълет изгрява и той става един от водещите играчи в тима.

През сезон 1959/60 оцелелият след трагедията играч счупва рекорда на Джак Роули като бележи 32 гола за един сезон. Отборът като цяло завършва със 102 отбелязани гола, но допуска прекалено много – цели 80 гола, и завършва на 17-то място. Освен Вайълет в Манчестър Юнайтед остават Бил Фолкс, Боби Чарлтън и Ноби Стайлс, които също са продукт на младежките формации на тима. Денис Лоу идва от Торино за рекордната сума от 115 000 паунда. Формата на Манчестър Юнайтед в началото на новото десетилетие не е впечатляваща, но отборът скоро започва да набира скорост. "Червените" стигат до финал за купата на Англия през сезон 1962/63 и побеждават Лестър Сити с 3:1, като заслуга за резултата имат двата гола Дейвид Хърд и единия на Денис Лоу.

Когато видиш какво можеш да постигнеш и повярваш в собствените си възможности, решаваш, че можеш да постигаш повече и да покоряваш все по-високи върхове. Водени от това, играчите на Манчестър Юнайтед започват да се стремят и към титлата на първенството. Така в следващия футболен сезон отборът се заковава на почетното второ място. Трябват свежи сили и те идват от един младок от Белфаст – Джордж Бест. Той облича екипа на червените дяволи през сезон 1962/63 и бързо се превръща в първата суперзвезда на футбола. Невероятните му умения с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Мечтите стават реалност и Манчестър Юнайтед печели първенството през 1965 г. и 1967 г. и Купата на Европейските шампиони през 1968 г., ставайки първият английски отбор, спечелил отличието. Спокоен, Мат Бъзби се оттегля от мениджърския си пост през 1969 г., като за негов наследник е определен дотогавашният треньор на отбора на резервите - Уилф МакГинес.

70-те години на ХХ век отново са време на изпитания за Манчестър Юанйтед. Комбинацията от възрастни вече играчи и липсата на силен контрол над отбора карат МакГинес да изнемогва на поста си. През декември 1970 г. той е освободен от поста и Сър Мат е назначен временно за мениджър докато Юнайтед търси негов заместник. Отборът се сдобива с нов мениджър през 1971 г. и това е Франк О'Фаръл, който обаче остава в тима само година и половина. Манчестър Юнайтед изпада във Втора дивизия. Отборът успява да се съвземе едва към средата на десетилетието, когато печели промоция за Първа дивизия през 1975 г., достига финала за купата през 1976 г. и я печели през 1977 г. Действащият по това време мениджър Дохърти е уволнен през 1977 г. заради скандални разкрития за негова любовна афера със съпругата на лекаря на отбора.

Неговият наследник Дейв Сакстън налага по-дефанзивна игра на отбора, което обаче не се приема положително от феновете. Липсата на успехи на отбора водят до отстраняването на Дейв Сакстън и назначаването на Рон Аткинсън. Активността на новия мениджър е насочена към трансферния пазар и за кратън период от време Манчестър Юнайтед картотекират Брайън Робсън, Гордън Страхан и Марк Хюз. Новите попълнения подсилват тима и той печели купата на Англия два пъти за три години - през 1983 и 1985 г. В началото на сезон 1985/86 Манчестър Юнайтед не губи инерция и играе много силно, благодарение на което трупа преднина от десет точки на върха на Първа дивизия, но навлиза в слаба форма и на края на сезона завършва едва на четвърто място. Началото на следващата година отново е много слабо, което разписва заповедта за уволнение на Аткинсън.

Емблематично се оказва назначението на шотландеца Алекс Фъргюсън. Прецизният и успешен мениджър наставлява отбора в продължение на 27 години, което е рекорд за най-дълъг стаж начело само на един отбор и то без прекъсване. Липсата на спечелени трофеи дълго клатят стола на Фъргюсън, но нещата се променят  през 1990 г. когато Манчестър Юнайтед вдига купата на Англия. Започва период на възход. През 1992 г. отборът вдига и Купата на носителите на национални купи, като на финала Манчестър побеждава отбора на Барселона. През 1992 г. Фъргюсън привлича французина Ерик Кантона, който заедно с утвърдените вече звезди Гари Палистър, Денис Ъруин и Пол Инс и изгряващата Райън Гигс, печели първенството на Англия за първи път от 1967 г. През следващия сезон - 1993/94 отборът, подсилен и от Рой Кийн, и печели и първия си дубъл. За съжаление, редом с хубавата новина, се появява и лоша - легендата на отбора Мат Бъзби е починал на 20 януари 1994 г.

Усетил накъде духа вятъра, Фъргюсън се заема с подмладяването на отбора. Той си позволява да се раздели някои от утвърдените си играчи, като позволява тяхната продажба, и започва да налага младите Дейвид Бекъм, Пол Скоулс, братята Гари и Фил Невил, и Ники Бът. Сглобява един тим, който е надарен с талант и пред който спечелването на две поредни титли през сезоните 1995/96 и 1996/97 се оказва детска игра. През 1997/98 г. червените дяволи обаче завършват втори.

Несъмнено най-успешният сезон в историята на Манчестър Юнайтед е кампания 1998/99 и тя разбира се е под наставничеството на Алекс Фъргюсън. Тимът става единственият английски отбор, успял да спечели требъл - титлата на Англия, ФА Къп и трофеят от Шампионската лига в рамките само на един сезон. Особено драматичен е трумфът в последния турнир, където е победен германският Байерн Мюнхен с 2:1 с голове на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер в последните секунди на срещата.

Нов век, хилядолетие, десетилетие. Нови титли и успехи. Манчестър Юнайтед грабва три титли за пет години през 1999/00, 2000/01 и 2002/03 и купа през 2003/04 г. Фъргюсън отново подмладява отбора и привлича Рууд ван Нистелрой, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Кристиано Роналдо, които правят едни от най-впечатляващите мачове. Прекъсвайки доминирането на Челси в английското първенство, Манчестър Юнайтед печели отново титлата през сезон 2006/07 - девета титла в 15-те проведени първенства на Висшата лига. Сезони 2006/07 и 2007/08 са повече от успешни за червените дяволи, тъй като те съумяха да спечелят на два пъти Премиършип. Манчестър Юнайтед покори и европейската футболна сцена през 2008 г. - тимът триумфира на финала в Москва след двубой с Челси, завършил 1:1 в редовното време и 6:5 след изпълнение на дузпи. 

Следва поредна успешна футболна кампания, през която английския гранд отново стига до финал в Шампионската лига, но съдбата го изправя срещу непреклонния тим на Барселона, който изживява златния миг в своята история, мачкайки всички по пътя си. Момчетата на Сър Алекс Фъргюсън прекланят глави пред каталунците след 0:2 и са принудени да предадат престижния трофей в ръцете им. Все пак през 2008/09 Манчестър Юнайтед не е капо и грабва третата си поредна английска титла, както и Купата на Лигата. През лятото на 2009 г. отборът се разделя с една от най-големите си звезди, Кристиано Роналдо, който преминава в Реал Мадрид за рекордната сума от 94 млн. евро. През 2010 г. английският футболен тим радва своите фенове със спечелените Купа на Лигата и трофей от Къмюнити Шийлд.

Кампания 2010/11 е възлова в историята на Юнайтед, тъй като през този сезон тимът на сър Алекс Фъргюсън грабва рекордна 19-та титла и по този начин задминава Ливърпул. Димитър Бербатов пък стана голмайстор на отбора и отпразнува втората си титла във Висшата лига. На благоевградчанинът бе връчен и приза за най-резултатен футболист в Англия, като си подели отличието с аржентинския стрелец на Манчестър Сити Карлос Тевес, след като и двамата записаха 21 гола на сметката си. Сезон 2011/12 обаче е срамен и разочароващ. Това е време на гонитба и битка за титлата. Манчестър Юнайтед успява да се наложи над Съндърланд и вече се вижда шампион за 20-ти път, тъй като Сити пада от Куинс Парк Рейнджър с 1:2. В продълженията обаче "гражданите" вкарват две попадения и си осигуряват трофея.

В Шампионската лига нещата също са драматични. Футболистите на сър Алекс Фъргюсън претърпяват крах, оставайки на трето място в групата след Бенфика и Базел и отиват да играят в Лига Европа, където на осминафиналите са победени от Атлетик Билбао. Но колелото се върти и ако днес си долу, утре ще си на върха. Кампания 2012/2013 е историческа за Манчестър Юнайтед по две причини – те печелят и губят. Печелят 20-тата си титла и губят своя сър Алекс Фъргюсън. През лятото легендарният мениджър се разделя с клуба след 27 години вярна служба на "Олд Трафорд". За негов заместник е избран мениджърът на Евертън Дейвид Мойс.

Обобщено победите и титлите на Манчестър Юнайтед изглеждат така:

Шампион на Англия: 1907/08, 1910/11, 1951/52, 1955/56, 1956/57, 1964/65, 1966/67, 1992/93, 1993/94, 1995/96, 1996/97, 1998/99, 1999/00, 2000/01, 2002/03, 2006/07, 2007/08, 2008/09, 2010/11, 2012/13

Носител на ФА Къп: 1909, 1948, 1963, 1977, 1983, 1985, 1990, 1994, 1996, 1999, 2004

Носител на Купата на Лигата: 1992, 2006, 2009, 2010

Носител на Къмюнити Шийлд: 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1977, 1983, 1990, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010, 2011, 2013

Носител на КЕШ (ШЛ): 1967/68, 1998/99, 2007/08

Носител на КНК: 1991

Носител на Суперкупата на Европа: 1991

Носител на Интерконтиненталната купа: 1999

Световен клубен шампион: 2008