Арсенал

Арсенал

ФК Арсенал е футболен отбор от Лондон, Англия, познат с прозвище артилеристите. ФК Арсенал е основан на 1 октомври 1886 г. под името Дайъл Скуеър (Dial Square) от работници в оръжеен завод. След като започват да играят професионално през 1891 г., те прекръстват отбора си на Уулуич Арсенал (Woolwich Arsenal). Английският клуб се присъединява към Футболната Лига през 1893 г. като стартира в Първа дивизия, а по-късно - през 1904 г., се състезава във Втора дивизия. Географското положение на клуба, както и липсата на финансови средства, се явяват сериозен проблем за отбора, който е обаче бързо намира своето решение с пристигането на Хенри Норис. Скоро след понижаването на тима във Втора дивизия, той го мести на нов стадион - Arsenal Stadium, а през следващата година решава да премахне Уулуич от името на отбора.

През 1919 г. Арсенал отново получава промоция да се включи към Първа дивизия. Арсенал домакинства мачовете си стадион Емирейтс Стейдиъм. Клубът участва във Висшата лига на Англия и е един от трите най-успешни в историята на английския футбол. Арсенал е английски гранд, печелил 13 пъти шампионската титла на Англия и рекордните 12 пъти Купата на Англия. През 2006 г. става първият отбор от Лондон, класирал се за финал на Шампионската лига. Това е единственият английски отбор, който е оцелял цял сезон без загуба във Висшата лига, а след това продължава серията си до 49 поредни мача без загуба, като в този период отбора бива наричан „Непобедимите“. Арсенал има дългогодишна вражда с Тотнъм, а срещите между тях са известни като „Дербито на Северен Лондон“.

Според проучване, направено през 2002 г., отборът се радва на най-много почитатели, в сравнение с който и да е друг отбор, не само в Англия но и в цял свят. Изследвания от 2005 г. показват, че феновете на отбора продължават да се множат, достигайки 27 милиона - цифра, която автоматично връчва на лондонския гранд бронзовите медали в дисциплината "Най-обичан футболен тим на планетата". Интересен факт около Арсенал са правата за собственост на клуба, които са коренно различни от тези на другите отбори.

Едва 45% от клуба е притежание на т. нар. Борд на директорите. Най-големите сред тях са Дани Фисзман - лондонски дилър на диаманти и Нина Бреисуел Смит - съпруга на внука на председателя Сър Брейсуел Смит, който държи 24%. Най-големият дял е собственост на фирмата Red & White Securities, собственост на руският милиардер Алиша Усманов. Бордът на директорите е категоричен че няма да се обмисля продажба на който и да било от дяловете на футболния клуб.

Арсенал започва съществуването си когато група работници от оръжейния завод „Улуич Арсенал“ решават да сформират футболен отбор през 1886 г. Отборът излиза на футболната сцена под името „Дайъл Скуеър“ (Dial Square). Първият мач на тима е на 11 декември 1886 г. и завършва с победата 6:0 над отбора на „Истърн Уондърърс“. Скоро след това клубът приема името „Ройъл Арсенал“ и продължава да играе в приятелските и местните състезания през следващите няколко години. Професионалният път в света на футбола за Арсенал започва през 1891 г., когато отборът получава професионален статут и сменя името си на „Улуич Арсенал“. След Първата Световна Война Първа дивизия е разширена до 22 отбора и е гласувано Арсенал да влезе в най-горната дивизия – позиция, която държи от тогава.

Доверието в професионализма на Арсенал е оправдано с титлите и победите, които отборът записва през 30-те години на ХХ век - Арсенал печели пет пъти първенството на Англия и два пъти Купата на ФА. Това е благодарение на факта, че в клуба са картотекирани едни от най-добрите играчи по онова време: Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак, Еди Хейпгуд и Джордж Мейл, едни от най-великите футболисти, играли някога в английската футболна лига Футболисти, поставили основите на влиятелния английски футбол.

Другата важна причина за тези успехи е името на мениджъра на отбора - Хърбърт Чапман, считан за един от най-успешните и влиятелни мениджъри в историята на английския футбол. Вече спечелил на 2 пъти първенството с „Хъдърсфийлд Таун“ през сезоните 1923/24 и 1924/25, Чапман въвежда нова за времето си тактика при тренировките и стратегия в играта. Благодарение на него в състава на Арсенал се привличат играчи от ранга на Алекс Джеймс и Клиф Бастин, които са неизменна част от състава, доминиращ в Първа дивизия през 30-те години.

Арсенал вдига Купата на ФА през 1929/30, печели първенството през 1930/31 и 1932/33. Хърбърт Чапман умира внезапно от пневмония през 1934 г., но неговите наследници Джо Шоу и Джордж Алисън продължават започнатото и отборът печели още три титли през сезоните 1933/34, 1934/35 и 1937/38, както и Купата на ФА през 1935/36. През 1947 г. за мениджър на отбора е избран Том Уитъкър и тимът печели шампионата през 1947/48 и 1952/53, както и Купата на ФА през 1949/50 и 1951/52. 50-те и 60-те години на ХХ век са доста неуспешни за клуба.

Нещата се стабилизарат горе-долу когато в средата на 60-те години Бърти Мий застава на мениджърския пост на Арсенал. През сезон 1969/1970 Арсенал печели за първи път в своята история Купата на панаирните градове. През сезон 1970/71 Бърти Мий печели дубъл за пръв път в историята на „артилеристите“, като печели едновременно шампионската титла и купата на страната. Сред малкото постижения на отбора по това време е победата над Манчестър Юнайтед на финала за ФА Къп с резултат 3:2, която става факт благодарение на гол в последната минута. Повечето футболни фенове считат този мач за истинска класика.

През 1986 г. Джордж Греъм, играч от отбора, става треньор на клуба, вземайки поста от Дон Хау. Той води Арсенал до първи триумф за Купата на Лигата, побеждавайки „Ливърпул“ с 2:1 на финала. През 1992/93 Арсенал става първия отбор, печелил двете местни купи в един сезон – Купата на Лигата и ФА Къп. Ерата на Греъм приключва в следващия сезон, когато през 1995 г. той бива уволнен от поста си. На негово място е назначен Брус Риох, който се задържа на поста само един сезон.

През септември 1996 г. французинът Арсен Венгер се настанява удобно на треньорския пост в Арсенал, където се намира и до ден-днешен, и става първия чуждестранен треньор на клуба. Кампания 1997/98 е първата пълна кампания на французина. През нея, благодарение на новата тактика и режим на игра, наложени от Венгер, тимът печели дубъл в Англия за втори път в клубната си история. Това се повтаря и през сезон 2001/02. Французинът печели званието „Мениджър на годината“, а Денис Бергкамп получава приза Футболист на годината на FWA (Footballer Writers’ Association) и PFA. Невероятният сезон завършва перфектно и за френските звезди на „Арсенал“ Еманюел Пти и Патрик Виейра, които печелят Световното първенство по футбол с националния отбор на своята страна Франция. Като цяло отбора записва 49 спечелени мача без нито една загуба, като така поставя световен рекорд по този показател.

През сезон 1998/99 Арсенал печели „Чарити Шийлд“ за девети път в своята история. Сезон 1999/2000 започва добре благодарение на Тиери Анри и Давор Шукер, които осигуряват спечелването 10 купа на Арсенал в турнира. За съжаление обаче сезонът завършва с разочароващото поражение на финала за Купата на УЕФА от тима на Галатасарай.

През сезон 2001/02 „артилеристите“ отварят нова глава във футболната си история като спечелват третия си дубъл, побеждавайки Челси във финала за Купата на Футболната Асоциация. Тимът завършва въпросната футболна кампания с 13 мача без загуба и помнеща се победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на „Олд Трафорд“. Клубът остава непобеден у дома за цял сезон. За съжаление нещата са коренно различни презследващата футболна година, защото Арсенал не успява да защити титлата си. За сметка на това обаче печели за девети път Купата на Футболната асоциация и става първият английски клуб, успял да задържи за повече от 20 години купата на Футболната асоциация. През този сезон Тиери Анри става Футболист на годината според PFA и WFA и се присъединява към Денис Бергкамп с повече от 100 отбелязани гола за Арсенал.

Сезон по-късно Арсенал става първият (и към сезон 2013/2014 единствен) отбор в Англия, достигнал до шампионската титла без загуба. Този рекорд осигурява на „артилеристите” ново прозвище – „Непобедимите“. Другото положително на сезона е привличането на младия испанец Сеск Фабрегас. Пристигнал в клубът през януари, до края на сезона той чупи рекорда за най-младия играч, играл в официален мач – само на 16 години. Сезон 2004/05 се отбелязва в историята на клуба като сезонът, в който Арсенал печели десетата си Купа на ФА. През сезон 2005/06 стават първият клуб от Лондон, достигнал финал на Шампионската лига, който е загубен от състава на Барселона. Затвръждава се впечатлението, че Арсенал се отдалечава от шампионската си визия. Представянето им на клубно ниво и родна сцена е незадоволително.

Тимът трудно успява да се класира на четвърто място, с която да успеят да се класират за участие в Шампионска лига. Осезаемо се усеща липсата на превърналия се в емблематичен за тима полузащитник Патрик Виейра, който преминава в Ювентус след близо 10 години на "Хайбъри". Борбата на Острова за Купата на Футболната асоциация и Карлинг Къп също не се оказва успешна за Арсенал. Следва и трагичната загуба от Барселона на финала за Шампионска лига, в който тима повежда, но допуска пълен обрат. Въпреки краха финалът в най-престижния клубен туринир е най-върховото постижение в историята на отбора. Освен всичко друго на Арсенал му предстои тежка раздяла. 2006 г. е последната година, в която отбора играе на „Хайбъри“, тъй като новото съоръжение вече е готово – стадионът Емирейтс Стадиъм. През юли 2006 г. Арсенал напуска „Хайбъри“ след 93 години славна история и се премества в новия си дом.

Зареждащите се седем футболни сезона са период на неубедителното представяне на Арсенал, период, през който се редуват силни със слаби игри. Фактът, че тима успява да се наложи като демонстриращ приятен футбол и е неизменен участник в Топ 4 на най-добрите отбори в Англия, не е достатъчен, за да засити глада за трофеи на феновете. Най-близо до спечелването на титла „артилеристите" са през 2007 и 2011 година, но разочарованието е налице - те губят съответно от Челси и Бирмингам. В последните три сезона пък "топчиите" неизменно отпадат на осминафинал в Шампионската лига.

През 2011 г. и 2012 г. Арсенал претърпява две непрежалими загуби – на капитана си Сеск Фабрегас и Робин ван Перси. На Емирейтс Стейдиъм обаче пристигат свежи попълнения като Лукаш Подолски и Оливие Жиру, а на 2 септември 2013 г. е хвърлена трансферна бомба с привличането на Месут Йозил от Реал Мадрид за сумата от 50 милиона паунда. Новият сезон стартира впечатляващо за клуба и след 7 кръга той оглавява класирането с 16 точки актив от 5 победи, 1 равенство и само 1 поражение.

Накратко победите и титлите по години на Арсенал изглеждат така:

Шампион на Англия: 1931, 1933, 1934, 1935, 1938, 1948, 1953, 1971, 1989, 1991, 1998, 2002, 2004

Носител на ФА Къп: 1930, 1936, 1950, 1971, 1979, 1993, 1998, 2002, 2003, 2005, 2014

Носител на Купата на Лигата: 1987, 1993

Носител на Къмюнити Шийлд: 1930, 1931, 1933, 1934, 1938, 1948, 1953, 1991, 1998, 1999, 2002, 2004, 2014

Носител на Купата на Панаирните градове: 1970

Носител на КНК: 1994

Финалист за КНК: 1980, 1995

Финалист за Купата на УЕФА: 2000

Финалист за Шампионската лига: 2006