Рома

Рома

Футболен клуб Рома е италиански футболен отбор, който се появява на картата на футбола на 22 юли 1927 г. За основател на клуба е отбелязан Итало Фоши, който през лятото на въпросната година предлага обединяването на три отбора от шампионата на Италия - Роман, Алба Аудаче и Фортитудо. Основният замисъл на обединението е в Италия да се роди силен и непобедим клуб, който да бъде достиен противник на северноиталианските клубове. Новосъздаденият отбор излиза на родна сцена и играе домакинските си мачове на Campo Testaccio.

Днес Рома се състезава в серия А на Италия. Официален стадион на отбора е Стадио Олимпико, разполагащ с капацитет 70634 зрители. Рома е четвъртия клуб в Италия с най-много поддръжници- 6% от всички футболни фенове. Цветовете на клуба са тъмно червено и златисто, които са знак на Рим. Най-известният прякор на отбора е Вълците, поради факта, че вълкът присъства на различните гербове на тима. На настоящата емблема на Рома е изобразена вълчица, заедно с двамата невръстни братя Ромулус и Ремус и изобразява мита за създаването на Рим.

Рома в годините сменя доста президенти, някои от тях собственици, други – хоноровани. Днес президент на клуба е Джеймс Палота, а наставник – Лучано Спалети. Познат е в света на футбола като „вълците” или „жълто-червените”. Безспорно най-известният играч на Рома е Франческо Тоти. За 15-те сезона, които прекарва в клуба той успява да запише 496 участия в различни шампионати. Негов е и рекорда за най-много изиграни мача в Серия А-388. Освен това Тоти е голмайстор на Рома за всички времена -188 гола.

Доказването на Рома сред другите грандове на футбола става през сезон 1930/31, когато отборът се класира на второ място след лидера в класацията Ювентус. Първата титла за тима идва през кампания 1941/41. Заслугата за това е на италианския футболист Амедео Амаде, който прави 11 точни попадения в противниковата врата.

Втората световна война е безкомпромисна и за Рома. След приключването й, отборът за първи път в своята история изпада до Серия Б. Появата на Джузепе Виани обаче не позволява тази тенденция да се превърне в постоянно явление и отборът бързо бързо се завръща на челните позиции. Играчи от ранга на Еджисто Пандолфини, Дино Да Коща и Дейн Броне затвърждават мястото на тима в Серия А благодарение на майсторската си игра и усет към футбола. 

Рома продължава да записва успехи в дебелите книги на успеха си. Там, в графата победи, Рома добавя спечелването на Копа Италия през 1963/64 и 1968/69.

Едно десетилетие по-късно започва златната ера за тима на Рома. Началото й е поставено със спечелването на поредната Копа Италия през кампания 1979/80. Два кампании по-късно отборът за първи път от последните 41 години грабва титлата в Серия А.

Блестящата форма на Рома е факт и в началото на новото хилядолетие. Тимът спечелват за трети път купата на Серия А и Скудетото. Огромен принос за това има капитана на тима Франческо Тоти. Тоти е провъзгласен за легенда на Рома и успява да счупи няколко клубни рекорда. С това футболистът се превръща с безспорен голмайстор на всички времена в историята на римския гранд, а освен това остава и футболистът, излязъл най-много пъти капитанската лента на Рома. Разразилият се скандал в Серия А през 2006 г. е добре дошъл за Рома, тъй като именно благодарение на него столичани се класират на второ място в елита.

Едно от най-срамните поражения за Рома на европейска сцена е през 2006/07. Тогава отборът играе на ¼ финал в Шампионската лига, но след домакинската победа над Манчестър Юнайтед с 2:1, допуска катастрофалното 1:7. „Червените дяволи" отново излизат на пътя на Рома през кампания 2007/08 и на същия етап от надпреварата ги елиминират с общ резултат от двете срещи 0:3. Все пак „вълците" бележат успех на родна земя и печелят Купата и Суперкупата на Италия след две победи над Интер съответно с 2:1 и 1:0.

Сякаш някаква някаква тъмна сила задушава славата на Рома - сезон 2009/10 стартира много разочароващо за отбора. Този факт не е благоприятен за треньора Лучано Спалети, който е освободен, а на негово място е назначен Клаудио Раниери. Положителните резултати не закъсняват и отборът влиза във впечатляваща серия с шест месеца игра без загуби или казано по друг начин – 24 шампионатни срещи. Раниери прави Рома стават вицешампиони и губят финала за Купата на Италия от шампиона Интер с 0:1.

Следващият сезон отново не е наситен с щастие. Напротив, тъгата обзема сърцата на италианците.  Рома стават шести в шампионата на Серия А, отпадат от Интер на полуфиналите за Купата на Италия. На Старият континент, в елитната Шампионската лига разочарованието идва на осминафиналите, където след загуба с 2:3 в Италия и 0:3 в Украйна, Шахтьор Донецк елиминира Рома. Още през зимата Раниери е заменен от Винченцо Монтела, който също напуска след края на сезона.

През лятото на 2011 г. начело на Рома застава Луис Енрике, но той не донася победи и титли за отбора. Напротив, Рома върви надолу, не нагоре по стълбицата на успеха. При него тимът остава на седмо място в Серия А, отпада от Фиорентина още на осминафинал за Купата на Италия, а с Лига Европа си казва довиждане още на плейофите преди груповата фаза, след като не успява да се справи със Слован Братислава.

Едва ли някой би се усъмнил, че този крах няма да разлюлее столът на Енрике. Той е сменен от Зденек Земан, но дори опитният специалист не успява да се справи със задачата да стабилизира клуба и още в течение на кампанията е заменен от Аурелио Андреацоли. В крайна сметка Рома повтаря седмото място в крайното класиране и губи финала за Купата на Италия от кръвния враг Лацио.

Идва лятото на 2013 г. и с него изгрява слънце над Рома. Наставничеството на отбора е поверено на Руди Гарсия, който прави впечатляващ старт на кампанията. След 7 кръга в Серия А Рома е лидер с пълен актив от 21 точки.

Така звучат обобщено титлите и успехите на Рома:

Шампион на Италия – 3 пъти: 1942, 1983, 2001

Носител на Купата на Италия – 9 пъти: 1964, 1969, 1980, 1981, 1984, 1986, 1991, 2007, 2008

Носител на Суперкупата на Италия – 2 пъти: 2001, 2007

Носител на Купата на панаирните градове – 1 път: 1961

Полуфиналист за КЕШ – 1 път: 1983/84

Полуфиналист за Купата на УЕФА – 1 път: 1990/91

Носител на Англо-Италианската купа – 1 път: 1972