Зенит

Зенит

Зенит е руски футболен отбор, една от перлите на футболна Русия. Отборът е основан през 1925 г. в Санкт Петербург, независимо, че в някои анали може да се прочете, че началото на Зенит датира от 1914 г. ФК Зенит Санкт Петербург играе в Руска Премиер Лига и е известен като единственият руски отбор, спечелил всички висши трофеи на СССР и Русия. Клубът играе домакинските си мачове на стадион „Петровски“ с капаците 21725 зрители. Президент на клуба е Александър Дюков, а настваник - Андре Вилаш-Боаш.

Официалното си наименование Зенит, тимът от Русия получава през 1938 г. и то си отстава такова и до днес. Създаването на футболен клуб Зенит е резултат от сливането на няколко местни спортни клуба, чиито имена и собственици са многократно сменяни след руската революция през 1917 г. В началото на своята история съдбата на Зенит е белязана от политиката на тоталитарните лидери в страната, които са оказвали влияние върху всяко решение и действие на ръководители и настваници на Зенит.

Щастливата звезда на победител Зенит пречели през 1944 г., когато грабва първия си трофей - Купата на СССР, след като побеждава ЦСКА Москва с 2:1. 

Но истиснката му история като шампион в света на футбола започва да се пише 40 години по-късно. През 1984 г. идват първите сериозни успехи на Зенит, когато ленинградци печелят титлата на СССР. След като СССР вече е име, което е станало в историта, Зенит изиграва няколко сезона в първата лига на страната. През 1998 г. за настваник на отбора застава Анатоли Давидов, който две години преди това той се откроява като най-старият футбоист, играл във Висшата Дивизия - на 43 години. Под негово ръковдство Зенит си спечелва само 1 победа в първите 8 кръга. В първенството за купата на Русия Зенит има по-добро представяне - на 1/16 финалите отстранява Сокол Саратов, а на 1/4 финал побеждава ФК Ростов. Следва победа за Зенит в мач срещу ЦСКА Москва, като единственият гол във футболната среща е заслуга на Генади Попович. На финала Зенит се ипзравя срещу Динамо и показва върхова форма, благодарение на която печели и то с резултат 3:1. 

В първата декада на новия век в редиците на Зенит е привлечен Юрий Морозов. В стратегията на опитния специалист се откроява тенденцията му да разчита на млади таланти като Вячеслав Малафеев, Андрей Аршавин и Александър Кержаков. Така сезон 2000/01 Зенит завършва на трето място и записва отпадане на 1/16 финалите в надпревата за купата на страната. През тази капмания Зенит достига и до финала на Интертото. През 2001 г. Зенит отново не може да се похвали с вдигане на купата на Русия, тъй като на финала отпада от ЦСКА Москва с 1:0.

2002 г. завършва с доста кадрови промени в клуба. Зенит се сдобива с нов наставник - Владстимил Петржела, но се разделя с дотогавашния си капитан Алексей Игонин. Новият треньор започва да лансира Игор Денисов и Владимир Бистров, като последният става новия капитан на тима. С този си състав и управление Зенит печели през 2003 г. купата на лигата на Русия, но се класира на второ място в шампионата на Русия, тъй като шампион става ЦСКА Москва.

През 2004 г. Зенит изпускат титлата за пореден път, в таблицата се нареждат на четвърто място. В турнира за купата на УЕФА достигат груповата фаза. В края на 2005 отборът сменя своя собственик, тъй като е закупен от Газпром. За наставник на тима е назначен Константин Сарсаня.

Сезон 2005/06 е запомнящ се за „небесносините", тъй като прз тази футболна кампания Зенит сензационно достигат до ¼ финалите за Купата на УЕФА. За съжаление са отстранени от бъдещия носител на трофея Севиля след 1:4 в Испания и 1:1 на „Петровски". Това, че на европейска сцена блестят, на родна сцена нещата не са похвални. Зенит прави посредствен старт в руската Висша лига и треньорът Властимил Петржела е освободен.

Наследникът на Петржела – Дик Адвокаат, оправада гласуваното му доверие и само две години след пристигането си извежда Зенит на финал за Купата на УЕФА. Трофеят е в руснаците, които грабват безценния приз след победа над бившия тим на Адвокаат Глазгоу Рейнджърс с 2:0, а в директните елиминации по пътя към него сломява амбициите на Виляреал, Олимпик Марсилия, Байер Леверкузен и Байерн Мюнхен. Над баварците дори постига впечатляващ разгром пред родна публика с 4:0.

2008 г. също е паметна за Зенит, тъй като отборът се преборва за Суперкупата на Европа. Руснаците не се предават пред Манчестър Юнайтед и записват резултат 2:1, който постигат благодарение на точните изстрели на Павел Погребняк и купеният пет дни преди срещата португалски халф Дани, който е обявен за играч на мача.

Подписването на договор с Лучано Спалети през декември 2009 г. се оказва изключително успешна сделка за тима. Благодарение на него „небесносините" записват 12 победи и 4 равенства от общо 16 срещи, което им носи точков актив от 40 пункта. Така те поставят рекорд за най-много точки в ранния етап на руския елит.

През сезон 2010/11 Зенит играе 1/8 финал за Купата на УЕФА, но устремът на тима към почетния трофей е прекършен от холандския Твенте с общ резултат от двата мача 2:3.

Кампания 2011/12 за Зенит отново е успешна. На родна сцена отборът става шампион на Русия. В Шампионската лига пък клубът за първи път преодолява груповата фаза, където е в компанията на Порто, Шахтьор Донецк и АПОЕЛ, но отпада на осминафиналите от Бенфика.

В първите няколко кръга на сезон 2012/13 стартът за Зенит е много силен. Питерците тръгват убедително с победите си над ЦСКА Москва с 3:1 и над Спартак Москва с 5:0. За 7 кръга те набират 16 точки и са начело в класирането. На 3 септември 2012 г. в Зенит са картотекирани две от звездите на португалското първенство - Аксел Витсел и Хълк. Трансферната сума от 80 млн евро осигурява на Зенит силна игра, но завършва на второ място в шампионата.

През сезон 2013/14 Андрей Аршавин и Анатолий Тимошчук отново обличат екипа на Зенит. Комбинацията от техния талант и майсторството на Александър Кержаков дърпа отбора нагоре. Млади попълнения като Юрий Лодигин, Олег Шатов и Игор Смолников усилват конкуренцията в състава. В края на полусезона Зенит заема челното първо място, допускайки само две загуби.

На европейска сцена Зенит се представя подобаващо. В Шампионската лига отборът играе равностойно с отбори като Порто и Атлетико Мадрид. Малко преди края на сезона треньорът Лучано Спалети е отсранен и на негово място се появява Андре Вилаш-Боаш. Успешното му наставничество бута Зенит към върховете и тимът не спира да побеждава. Два кръга преди края води в класирането. Нелепа е загубата на мачът от предпоследния кръг срещу Динамо Москва. Заради аморално поведение и нахлуване на феновете на терена, на Зенит е присъдена служебна загуба. Петербургци губят и титлата от ЦСКА Москва, след като "армейците" записват 10 поредни победи.

През 2014/15 титлата на Русия е върната при Зенит. Тя е билетът им за участие в Шампионска лига, но за огормно тяхно разочарование не преодолява груповата фаза. Все пак третата позиция дава право на участие в Лига Европа, където Зенит достига 1/4 финал.

Хронологията на победи и трофеи за Зенит изглежда така:

Шампион на Русия – 3 пъти: 2007, 2010, 2011/2012

Носител на Купата на Русия – 2 пъти: 1999, 2010

Носител на Купата на Лигата – 1 път: 2003

Носител на Суперкупата на Русия – 2 пъти: 2008, 2011

Шампион на СССР – 1 път: 1984

Носител на Купата на СССР – 1 път: 1944

Носител на Суперкупата на СССР – 1 път: 1984

Носител на Купата на УЕФА – 1 път: 2007/08

Носител на Суперкупата на Европа – 1: 2008