Валенсия

Валенсия

Футболен клуб Валенсия е професионален испански футболен отбор, основан през 1919 г. в град Валенсия, Испания. Президент на отбора е Хуан Батиста Солер, а старши треньор – Нуньо Еспирото Санто. Валенсия е сред елитните отбори на Испания и се състезава в Примера Дивисион. Отборът посреща своите съперници стадион Местая, който е с капацитет 53 469 места. Валенсия е член на елитната европейска футболна групировка Г-14.

Валенсия е сред най-успешните клубове в историята на испанския футбол. Отборът се гордее  с 6 спечелени титли от държавните първенства, шесткратен носител е на Купата на Краля и носител на 3 отличия от престижни международни състезания, организирани от УЕФА. Валенсия има и загуби, без които, разбира се, не може - два финала от турнира за Купата на Шампионската лига, през 2000 г. и 2001 г.

Историята на испанската перла на футбола започва да се пише през 1919 г., която е годината на неговото основаване. В кафе – Torino Bar, във Валенсия се ражда идеята за създаване на футболен клуб в града. Интересен е фактът, че първият президент на Валенсия Октавио Аугусто Милего, е бил избран за такъв на жребий чрез хвърляне на монета. Основаването на клуба е последвано веднага от първия мач на тима, който се изиграва на 21 май 1919 г. и е срещу отбора на Химнастико.

Всичко около отбора се развива много бързо и динамично. Първият стадион на Валенсия е Алжирос и е построен на 7 декември 1919 г. През 1923 г. обаче отборът се премества да играе на сегашния си стадион Местая, който е петият по големина стадион в Испания с 55 000 седящи места. Според данни от сезона 2004/05 г., Валенсия е на 19-то място сред най-богатите клубове в света. Победите са другите положителни неща, които следват Валенсия по петите. През 1923 г. отборът печели регионалния шампионат на своята провинция и правото да участва за Купата на Краля за пръв път в своята история. Постепенно Валенсия започва да набира популярност сред жителите на града и скоро настига по привърженици другите отбори от Валенсия.

Всички тръпнат в очакване около създаването на Испанска футболна лига. Валенсия дава своята заявка за включване в нея от самото начало в нея. Но уставът на лигата не позволява толкова млади отбори да получават промоция и испанският тим е принуден да чака три години след основаването на лигата, за да бъде включени в нея. След няколко години първенството е разделено на две дивизии - Примера и Сегунда. Валенсия започва своето участие от Сегунда Дивисион. Първият сезон на Валенсия е 1928/29, а първият мач на 17 февруари 1929 г. Идва заветния сезон 1930/31 и Валенсия печели промоция за Примера Дивисион за пръв път в своята история.

Гражданската война в Испания не подминава Валенсия и остава своя отпечатък в историята на тима. Отборът е загубил много от своите футболисти, стадионът му е разрушен от бомбардировките, а репресията на новия военен режим го прекарва през доста тежки времена.

Но идват 40-те години на ХХ век и Валенсия започва да се възражда. Назначаването на Луис Казанова за президент е само крачка към десет от най-добрите години в историята на отбора, през които Валенсия печели три Шампионски титли и две Купи на страната.

За съжаление славата и успехите на 40-те години не се повтарят през следващата деката на века. Един от препъни камъните за Валенсия са сериозните трансфери на успешни чуждестранни футболисти към Реал Мадрид и Барселона, които Валенсия не може да си позволи. През този период Валенсия достига два финала за Купата на Генералисимуса (Франко), като единият е спечелен с 3:0 срещу Барселона и записва едно второ и едно трето място в шампионата на Испания.

Едни от най-запомянщите се мачове Валенсия изиграва през 60-те години на ХХ век. Това са и едни от най-знаменитите години в историята на отбора. През този период Валенсия се представя повече от отлично на европейската футболна сцена, като печели Купата на панаирните градове в два последователни сезона – 1962 г. и 1963 г., а през 1964 г. са подгласници в същия турнир. На родна земя Валенсия грабва Купата на Краля през 1967 г. след като надвива Сарагоса.

Кампания 1976/77 е записана със златни букви в аналите на клуба. Валенсия има честта парагвайският треньор Хериберто Херера да премине в редиците на отбора. Но освен него, своя отпечатък в историята оставя и привлечената аржентинската суперзвезда Марио Кемпес и други класни футболни виртуози. Марио Кемпес става два пъти голмайстор на Премиера Дивисион с отбора на Валенсия. През сезон 1979/80, след оспорвани мачове, Валенсия достига финал на КНК. Близо 7 000 фенове на отбора пътуват до Брюксел, за да видят своите любимци във финалния мач и да се насладят как Валенсия печели КНК след изпълнение на дузпи. Следващият сезон Валенсия печели и Суперкупата на Европа, ставайки първият испански отбор спечелил това отличие.

Тъмни облаци обаче надвисват на Валенсия в началото на 80-те години на миналия век.

Начало е успешно, отборът грабва Суперкупата на Европа, отборът се задържа в челото на таблицата, но не успява да постигне съществени успехи. Постепенно кризата в отбора се задълбочава, може би и поради напускането на Кемпес и Морена, както и липсата на финансови средства. Кампания 1982/83 е тежка за Валенсия, която трудно се спасява от изпадане в Сегунда Дивисион. Положението е задържано до сезон 1985/86, но е неизбежно и през този сезон, поради напускането на много звезди заради финансови проблеми, Валенсия преминава в Сегунда Дивисион.

Това не продължава дължо и след една година испанският гранд е отново сред отборите от висшия ешалон на испанския футбол. Отборът постепенно възвръща стария си образ на победител и след два сезона вече заема третото място в Премиера Дивисион. Сезон 1989/90 показва, че Валенсия се завръща в големия футбол, след като отборът печели Купата на Краля.

90-те години са хубави, отборът диша по-спокойно. През 1992 г. той се регистрира като самостоятелна компания и започва да пише своята история наново. 1993/94 е сезон на победи – Валенсия е лидер в Премиера Дивисион, но записва най-голямото си поражение в европейските турнири – 7:0, и последвалата загуба в първенството от Спортинг (Хихон), което довежда до уволнението на треньора Гус Хидинк.

Това разтърсва отбора, но сътресението е по-голямо и след напускането на две от най-големите звезди на Валенсия - Любо Пенев и Предраг Миятович. За този период Валенсия записва един финал за Купата на Краля и второ място в шампионата на Испания.

Кладуио Раниери – име, аасоциирано с надежди, възраждане и възход. Назначаването му за треньор е облечено в очакване. И доверието е оправдано - четвърто място в шампионата на Испания и спечелване на Купата на Краля. Следващият сезон, без Раниери, но с Ектор Купер, Валенсия е на финал в Шампионската лига, печели Суперкупата на Испания и завършват на трето място в първенството. Следващата година отборът отново е на финал в Шампионската лига, Ектор Купер си тръгва,  Рафаел Бенитес пристига.

Идват златни години за Валенсия. От 1999 г. до 2004 г. испанският отбор спечелва две титли на Испания, една Купа на УЕФА, една Купа на Краля, една Суперкупа на Европа и два финала за Шампионската лига.

През 2005 г. Бенитес е сменен от Кике Флорес Санчес, който връща Валенсия в челото на Испанското първенство - отборът завършва на трето място. На 30 октомври 2007 г. Роналд Куман вече се представя като новия наставник на Валенсия, но отборът не се изкачва по стълбицата на успеха - отборът се свлича до 15-то място, само на 2 точки от зоната на изпадане. Самочувствието на играчите се възвръща на 16 април 2008 г. Валенсия вдига за пореден път Купата на Краля след победа с 3:1 над Хетафе. Няколко дена след това, след загубата от Атлетико Билбао с 5:1, Куман е заменен от своя помощник Воро.

През 2008 г. кадровите промени засягат и горните етажи на властта. Управлението на клуба преминава в ръцете на Висенте Сориано, който обещава само за няколко месеца да намери решение на финансовите проблеми, сковали отбора. Трудна работа се оказва спазването на това обещание, затова ръководството е принудено да увели финансовите потоци към клуба чрез издаването и продажбата на нови клубни акции.

През 2009/10 Валенсия вече е на почетното трето място и си спечелва директен билет за груповите фази на Шампионската лига за първи път от два сезона. Още в първия мач, завършил с разгром над Бурсаспор с 4:0, нападателят Ариц Адурис бележи гол № 100 за испанския тим в най-престижния европейски турнир.

Но ако печелят на терена, то във финансово отношение резултатът още е 1:0 за финикийските знаци. Макар и трудно, ръководството взема решение да се раздели с най-големите звезди на Валенсия – Давид Вия и Давид Силва, които поемат към Барселона и Манчестър Сити през лятото на 2010 г. Макар и без тях, Валенсия отново завършва на трето място и отново играе в Шампионската лига. Същата година в Лигата на богатите Валенсия отпада от Шалке 04 на осминафиналите.

Хуан Мата и неговото напускане на редиците на отбора, са тежък удар за Валенсия. Тимът обаче не се предава и не отстъпва на никого своето трето място. В Шампионската лига тимът остава на трето място в своята група, след което е отстранен на полуфинал в Лига Европа от Атлетико Мадрид.

За съжаление през кампания 2012/13 Валенсия е принудена на отстъпи на Реал Сосиедат третото място и така испанският тим остава на четвърто място. С отборът довиждане си е взел и Унай Емери, който е предал наставническата щафета на Маурисио Пелегрино. Заради слабия старт в Примера обаче аржентинецът е уволнен още преди нова година и е заменен от Ернесто Валверде. В Шампионската лига Валенсия прескача груповата фаза, но е победена от ПСЖ на осминафиналите.

Успехите на Валенсия обобщено изглеждат така:

Шампион на Испания – 6 пъти: 1942, 1944, 1947, 1971, 2002, 2004

Носител на Купата на Испания – 7 пъти: 1941, 1949, 1954, 1967, 1979, 1999, 2008

Носител на Суперкупата на Испания – 1 път: 1999

Финалист в Шампионската Лига – 2 пъти: 2000, 2001

Носител на Купата на УЕФА – 1 път: 2004

Носител на КНК – 1 път: 1980

Носител на Купата на панаирните градове – 2 пъти: 1961/62, 1962/63

Носител на Купа Интертото – 1 път: 1998

Носител на Суперкупата на Европа – 2 пъти: 1980, 2004