Челси

Челси

Челси е британски футболен клуб, основан 14 март 1905 г. във Фулъм, Западен Лондон. Прохождането на отбора в света на футбола не е много успешно, но през 1952 г. тогавашният мениджър на Челси – Тед Дрейк, се заема с неговата модернизация и го извежда до първия му голям успех – трофей и титла в английското първенство през кампания 1954/55. Така Челси през по-голямата част от историята си се задържа в най-високото ниво на английския футбол. Днес отборът все още е част от елита, играещ в Английската висшата лига. По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Челси е на пето място в света и на второ в Англия с оборот от 261 млн. британски лири. Днес Челси излиза за домакинските си мачове на стадион Стамфорд Бридж, поддържащ капацитет 41837 зрители. Собственик на клуба е Роман Абрамович, президент е Брус Бък, а треньор – Жозе Моуриньо. Известни са прозвището „сините”.

Челси е известен като първият тим от Лондон, кой спечелва престижния футболен турнир Шампионска лига – през сезон 2011/12. Често наричан сред привържениците „Гордостта на Лондон”, Челси за кратко врекме държи едновременно двата най-ценни клубни трофея в Европа, след като побеждава Бенфика на финала за Лига Европа на 15 май 2013г. Освен това със спечелването на купата отборът се нарежда до Аякс, Байерн Мюнхен и Ювентус, като единствените клубове, печелили и трите големи турнира под егидата на УЕФА – КЕШ (Шампионска лига), Купата на УЕФА (Лига Европа) и КНК.

За Челси може да се говори много, може да се напише много и все няма да е достатъчно. Отборът влиза в много класации, счупил е неедин рекорди, преживял е немалко. Челси е един от най-подкрепяните отбори в Англия. На играчи в сини екипи принадлежат едни от най-големите рекорди в английското първенство, като този на капитана Рон Харис, който е играл в 759 мача за отбора, а също и Боби Тамблинг, който е отбелязал 202 гола в 370 мача. С поредицата си от шампионски сезони Челси се превръща в абсолютен хегемон в Англия.

В периода 1905 г. – 1920 г. нещата в Челси са малко противоречиви и неясни. След създаването си, тимът трябва да стартира с участия в Южната Лига.Почувствали се застрашени от факта, че новосформираният клуб може да привлече голяма част от феновете, ФК Фулъм и Тотнъм убеждават другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Това провокира Миърс и Паркър да отправят запитване за включване в Английската футболна лига. Идеята се приема положително, тъй като по това време целта на Футболната лига била да се обхване по-голяма територия на юг. Това спечелва на Челси промоция за елита и на 1 юни 1905 г. лондонския клуб е официално приет. Челси стартира във Втора английска дивизия. Отборът губи дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0:1, но след това смачкват като домакин с 5:1 Хъл Сити.

Следващите 36 мача Челси изиграва достойно, като позволява да запише само шест загуби в своя актив и стремглаво се насочва към върха. Отборът е на трето място в класациите. Следващият сезон Челси са втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига – Първа дивизия.

Рокадата на треньори по това време заменя мениджъра Джок Робъртсън с Дейвид Колдеруд. Под негово ръководство Челси завършва на 13 място, следва 11-то място, докато през сезон 1909/10 тимът е 19-ти в класирането и разбираемо отпада. Но след два сезона в долния ешелон, Челси отново се завръща. Независимо, че сезон 1911/12 е белязан от голяма и непоправима загуба – през  февруари 1912 на 37 години умира основателя на „Сините“ Гъс Миърс, сезонът се запомня с излизането на Челси на полуфинал за Купата на Англия, който обаче губи от Нюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото на Втората световна война, клубът прави още няколко добри участия в мачове за Купата на страната, а в първенството заема места в средата на таблицата.

Дейвид Кордуел наставлява тима в продължение на 26 сезона преди да бъде сменен от Лесли Найтън. Треньорът записва името си в историята на Челси като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън е треньор до началото на Втората световна войната, като след това на неговия пост застава Бирел.

По време на самата Война, Челси грабва Южната купа през сезон 1944/45. По време на Втората световна война първенството е прекратено и тимът остава да играе в Лондонската и Южната група. Вкласациите обаче не може да прескочи 13-тото място и и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал Тед Дрейк.

С Дрейк „сините” постигат най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. отборът става Шампион на Англия. Триумфът им е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта им обаче е помрачена от решението на футболните шефове Челси да не се включи в турнира за КЕШ, изтъквайки като основателен довод причината, че английският шампионат е с претоварена програма. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16 място, а през 1962 г.следва ново отпадане във Втора дивизия.

Общо взето, независимо от спечелената титла, клубът не се представя добре след този великолепен сезон и си връща старата слаба форма. Прогресът в клуба идва благодарение на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон. Още през 1963 г. Челси вече е вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-то място в Първа лига. Отборът отново изплува на полуфинали за Купата на страната през 1965 г. и 1966 г., а през 1967 г. Челси е на финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм. Поредната треньорска рокада е налице и след Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън, което не застрашава добрите изяви на Челси. Отборът отново е в надпреварата за купата на Англия и след няколко опита най-накрая през 1970 г. те печелят този трофей.

Сезон 1969/1970 е много успешен за тима. Отборът се нарежда на трето място в класациите и записва участие във финал за Купата на страната. Челси взема участие в турнира КНК. Един след друг побеждава Арис Солун, следва ЦСКА София и накрая Брюж, и заслужено стига до полуфинал. Там „сините” трябва да се изправят срещу миналогодишния носител Манчестър Сити, който не се оказва пречка и бива отстранен с общ резултат 2:0. На финала Челси излиза в двубой с фаворита Реал Мадрид. Мачът за излъчване на победител е изключително оспорван, следват преигравания, но в крайна сметка Челси прегръща трофея и влиза в историята като четвъртият английски отбор носител на КНК.

Вдигнатите титли и спечелените мачове обаче не са гаранция за по-нататъшен успех. Отборът навлизат в тежък период след напускането на Секстън през 1974 г. През 1975 г. Челси вече е във Втора дивизия. Следва един дълъг период, от 1974 г. до 1993 г. , през който се сменят треньори, които се опитват да променят нещата. Сред тях Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Неговото ръководство обаче също не се оказва достатъчно, за да спаси отбора и дори за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия.

Оказва се, че проблемът със спортната форма на тима не е трънчето в петата, което спъва развитието на Челси. Проблемите имат финансово изражение, но точно тогава се появява строителният предприемач Кен Бейтс, които първоначално стабилизира отбора. Той подкрепя финансово решението на Нил да направи промени в тима и много нови играчи идват на „Стамфорд Бридж“. Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс.

Радостта обаче се оказва временна и само след един сезон Челси се озовава обратно във втора дивизия. Но с назначението на Боби Кембъл идват по-добри времена. След като той поема кормилото над отбора, Челси постига неподобрен и досега рекорд с 99 точки в един сезон. Тимът се завръща триумфално в елита, като още в първия си сезон там завършва на пето място. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години.

През 1993 г. в редиците на отбора влиза Глен Ходъл, който през 1996 г. става треньор на националния отбор по футбол на Англия. Под името му в историята на клуба са записани думите „нов възход”. Нов е и президентът на клуба – Кен Бейтс. Нови са и няколко знаменити играчи като Рууд Гулит например. С Ходъл Челси стига до финал за Купата на Англия през 1994 г., но го губи от Манчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ-мениджър. Холандецът развива стратегия и успява да изгради италианско нападателно трио Виали, Дзола и Роберто Ди Матео. През 1997 г. Челси за втори път целува победоносно Купата на Англия, след като надделява над Мидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон.

Началото на 1998 г. е съпроводено със скандали и трусове в редиците на тима. През февруари Гулит е отстранен след скандал с ръководството на клуба. Негов наследник отборът намира в лицето на Джанлука Виали, под наставничеството на който обаче тимът губи финала за Лигата, след загуба от Мидълзбро с 2:0.

Стимулът за победа не стихва и футболистите на Чесли са повече от амбицирани за успехи в другия финал – за КНК. Челси излиза срещу германския Щутгарт в Стокхолм и си тръгва победоносно - става за втори път носител на тази купа. Предстои мач за Суперкупата на Европа. Там „сините“ се срещат с „Белия балет” – Реал Мадрид. Изходът от двубоя е още една купа във витрината с европейски трофей – Суперкупата на Европа.

През сезон 1998/99 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което осигурява на тима място в престижната Шампионска лига. Челси изиграва доста мачове, води оспорвани битки, но в крайна сметка си тръгва от шампионата без победа.

Това не се оказва демотивиращо и през кампания 1999/2000 добрата игра на сините футболисти осигурява на Челси нов трофей – Купата на Англия. След този успех идва нова победа на полуфиналите, този път срещу Нюкасъл Юнайтед, и триумф на финала срещу Астън Вила с 1:0 – попадението е на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция.

През този сезон впечатление прави, че в Челси са картотекирани много чуждестранни играчи, за което президентът Бейтс и треньорът Виали търпят остри критики. Причината е, че с присъствието на толкова много легионери не се дава шанс на млади английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин, а се отличават звезди от ранга на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. „сините“ побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата.

Да, но не. Очакванията не са оправдани, напротив Челси търпи загуби от Астън Вила, Бредфорд и равенство с Нюкасъл Юнайтед. Така погледнато шансовете за златни медали са почти нулеви. Виали е атакуван от много стани, пресата го притиска, че е неопитен треньор. Очаквано, скоро италианецът е уволнен, но остава в историята на клуба, като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника му Клаудио Раниери.

Може би една от повратните точки в историята на Челси е събитието от юни 2003 г. Тогава собственикът на отбора – Кен Бейтс, продава Челси на руския милиардер Роман Абрамович за близо 40 милиона лири, което е най-скъпата продажба на английски отбор до тогава. Отборът осезаемо усеща новото присъствие, защото се сдобива с нови играчи. Абрамович пръска над 100 милиона лири, а мениджърът на клуба Клаудио Раниери е заменен от португалеца Жозе Моуриньо. Още през първата си година като треньор, подаръкът за стогодишнината на клуба е поднесена от Моуриньо – играчите прегръщат титлата в Премиършип, като успехът е подплатен с няколко рекорда - за най-малко допуснати попадения (15), най-много мачове без допуснат гол в рамките на един сезон (25 от общо 38 шампионатни срещи), най-много победи (29) и най-много спечелени точки (95). Отборът печели и Купата на Лигата след победа над Ливърпул с 3:2 на финала.

Следващата година "сините" завоюват нови две титли - печелят Премиършип и Комюнити Шийлд с победа над Арсенал на финала. През 2007 г. пък Челси отнася за втори път през последните три години Купата на Лигата. Но и губят - побеждават Манчестър Юнайтед за ФА Къп, но губят първенството. На 20 септември 2007 г. Моуриньо е заменен от Аврам Грант. С него Челси записва нов рекорд – този за най-много победи на собствен терен - 63. Той е подобрен по-късно и от 63 броят става 76.

През сезон 2008/09, когато за мениджър на клуба е назначен Карло Анчелоти, който още в дебютния си сезон печели исторически за тима дубъл - титлата от Премиършип и ФА Къп, "сините" отбелязват феноменалните 103 гола във Висшата лига. Това превръща Челси в първият английски тим от 1963 г. насам, успял да надхвърли квотата от 100 гола в английския елит.

През юни 2011 година Карло Анчелоти е уволнен, а на негово място е назначен Андре Вилаш-Боаш, който обаче не успява да докаже, че човекът, който е нужен на отбора. Така договорът с него е разтрогнат и след 9 месеца той е освободен. Негов наследник е помощникът му Роберто ди Матео, който стабилизира тима и му донася седми трофей от ФА къп в историята и дълго чаканата европейска титла. Челси излиза срещу Байерн във финала на Шампионската лига, и след напрегнат двубой се превръща в първия лондонски клуб, вдигнал отличието.

Успехът прави договора на Ди Матео постоянен, но незадоволителните резултати през новата кампания, най-вече в Шампионската лига, довеждат до неговото уволнение през ноември 2012 г. Начело на клуба застава Рафаел Бенитес, който обаче не се нрави особено на феновете на "сините" и оставането му в редиците им е противоречиво. С него Челси губи финала на Световното клубно първенство от Коринтианс и отпада на полуфинал за Купата на Лигата от Суонси. Бенитес обаче класира тима на трето място в Англия, което отново го праща в Шампионската лига и печели Лига Европа след успех на финала над Бенфика.

И като говорим за класации, Челси отново оглавява една от многото в света на футбола. С Бенитес отборът се превръща в първия в историята, който печели двата най-важни европейски трофея в два поредни сезона. Той е и едва четвъртият и единствен британски клуб, който има във витрината си и трите големи купи на УЕФА. Това не помага на Бенитес да остане на Стамфорд Бридж и на 3 юни 2012 г. кормилото над Челси преминава отново в ръцете на познатия като „Специалният” Жозе Моуриньо.

С връщането си на Стамфорд Бриддж Моуриньо започва кампания по подсилване на отбора си. Той привлича в състава си Самуел Ето'о, Вилиан, Марк Шварцер, Андре Шюрле, Марко ван Гинкел и Кристиян Атсу и Мохамед Салах.

В летния трансферен прозорец на сезон 2014/15 Челси продава всичките си нападатели, за да вземе на тяхно място Диего Коста, Лоик Реми и завърналата се легенда на Стамфорд Бридж – Дидие Дрогба. Отборът обаче се разделя с голямата си легенда Франк Лампард, тъй като ръководството на тима не предлага нов договор. Вратарят под наем във ФК Атлетико Мадрид – Тибо Куртоа, Фелипе Луиш и халфа на Барселона Сеск Фабрегас, са другите нови попълнения на сините.

В този сезон тимът на Жозе Моуриньо печели третата титла на Английска висша лига с 87 точки. Челси подобрява 2 рекорда на Манчестър Юнайтед, оставайки 274 дни на върха в таблицата и допускайки само 4 загуби във всички турнири. Джон Тери се превръща в най-резултатния защитник в историята на Английска висша лига. Португалският мениджър на ''сините'' печели наградата за треньор на годината, а младата звезда на Челси Еден Азар обира наградите за играч на годината в Англия, наградата от пишещите журналисти в Англия и е избран за играч номер 1 на Челси от феновете. Диего Коста е топ реализатор на ''сините'' с 20 гола, а Сеск Фабрегас записва най-много асистенции – 18. Това е първи дубъл за Челси от сезон 2011 – 2012.

Успехите, рекордите, титлите и победите на Челси изглеждат ето така:

Английска първа дивизия (до 1992 г.) и Английска висша лига (след 1992 г.): 1955, 2005, 2006, 2010, 2015

Втора английска дивизия: 1984, 1989

ФА Къп: 1970, 1997, 2000, 2007, 2009, 2010, 2012

Купа на лигата: 1965, 1998, 2005, 2007, 2015

Къмюнити Шийлд: 1955, 2000, 2005, 2009

Фул Мембърс Къп: 1986, 1990

Шампионска лига: 2012

Лига Европа: 2013

КНК: 1971, 1998

Суперкупа на Европа: 1998

Носители на златната обувка:

Английска висша лига

Джими Флойд Хасълбанк 2001 – 23 гола

Дидие Дрогба 2007, 2010 – 20 гола, 27 гола

Никола Анелка 2009 – 19 гола

В турнира за купа на конфедерациите

Фернандо Торес 2013 – 5 гола

Рекорди:

Най-голямата победа във всички турнири: 13:0 – срещу " Jeunesse Otsharazh " КНК, 29 септември 1971 г.

Най-голямата победа в Премиършип:

8:0 – срещу " Уигън", 9 май 2010 г.

8:0 – срещу " Астън Вила", 24 декември 2012 г.

Най-много отбелязани голове в един сезон: 103 гола в 38 мача – Премиършип, 2009/10

Най-малко допуснати гола в един сезон: 15 гола в 38 мача – Премиършип 2004/05

Най-голям брой „сухи“ мрежи в един сезон: 34 в 59 мача – Премиършип 2004/05

Най-много точки отбелязани в Премиършип за един сезон: 95, 2004/05

Най-много точки отбелязани във втората девизия на английския футбол (Чемпиъншип) за един сезон: 99, 1988/89

Най-дългата поредица без загуба в домакински мачове: 86 мача, от 20 март 2004 г. до 26 октомври 2008 г.

Най-дългата победна серия в лигата: 11 мача, считано от 5 април 2008 г. до 22 декември 2008 г.