Ювентус

Ювентус

ФК Ювентус е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и в света. Отборът е от Торино, Италия и е основан на 1 ноември 1897 г.  Наричат Ювентус „Старата госпожа”, „черно-белите”, „зебрите” и „бианконерите”. Ювентус е сред най-титулуваните отбори за всички времена.

Ювентус е определен за най-успешният отбор на ХХ век според Международната федерация по футболна история и статистика, както и е най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири – 56. В класациите на Италия Ювентус е отборът с най-много титли на Серия А – 30, както и с най-много спечелени състезания – общо 40. Продължавайки класирането му, ще подредим Ювентус като вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири, но като първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА.

Отборът играе домакинските си срещи на стадион Ювентус Арена в Торино, който е с капацитет 41254 зрители. Футболистите се обличат в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Президент на Ювентус е Андреа Аниели, а старши треньор – Масимилиано Алегри.

Сформирането на Ювентус става от група студенти, сред които се откроява и първият президент на клуба - Еудженио Канфари. Само три години след създаването си, отборът вече е част от италианското футболно първенство, като излиза в черно-розови екипи. Първата шампионатна титла Ювентус грабва през 1905 г. Розовото е заменено с бяло, като вдъхновението идва от английския отбор Нотс Каунти.

Първите сътресения в отбора настъпват през 1906 г., когато редиците на Ювентус оредяват след напускането на президента Алфредо Дик и някои от видните играчи. Те предприемат тази драстична крачка, водени от идеята да основат нов футболен отбор. Другото сътресение за отбора настъпва с избухването на Първата световна война, по време на която Ювентус прекарва по-голямата част от времето си в опити да оцелее.

През 1923 г. собствеността над Ювентус преминава в ръцете на автомобилният гигант Фиат, който се заема да помогне на тима. Построява му нов стадион, което донякъде помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. Ювентус спечелва пет поредни титли в шампионата под ръководството на Карло Каркано, но в годините между 1930 г. и 1940 г. отборът не успява да вземе надмощие. След втората световна война Ювентус прибавя още две титли от Скудетото под ръководството на англичанина Джеси Карвър.

В годините, добрата игра, впечатляващото поведение на терена и таланта на футболистите, спечелват на Ювентус налагането му като символ на италианската култура и като един от най-влиятелните отбори в международния футбол.

80-те години на ХХ век са известни като една изключително успешна декада за Ювентус. Клубът грабва три титли още в началото на десетилетието и с общ брой 20 спечелени титли те успяват да сложат втора звезда върху клубната си емблема. Това превръща Ювентус в първия италиански отбор по това време, който е с две звезди.

Ювентус е ковачница за футболисти на годината. Неговите футболисти се окичват с този приз. През 1982 г. титлата е за Паоло Роси, а през 1983 г., 1984 г. и 1985 г. заслугите на Мишел Платини му осигуряват приза. Така Ювентус оглавява още една класация във футболните среди – първият клуб, чиито играчи в четири поредни години отнасят въпросният приз.

80-те години са много успешни за Ювентус и поради факта, че през 1985г. тимът печели и първата си Шампионска лига, която по това време се е наричала КЕШ. С тази си победа Ювентус излиза на първо място в още една класация – става първият отбор, спечелил всички турнири на УЕФА. Със спечелването на титлата от 1986 г. идва краят на тази златна ера.

През 1990 г. Ювентус се премества на стадион – Стадио деле Алпи. За отбора настъпва така наречената „ера на Липи”, когато през 1994 г. начело на отбора застава Марчело Липи. С него Ювентус е излъчен като шампион на Серия А. В италианския футбол се налагат като имена футболисти именно на Ювентус - Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро дел Пиеро. Зареждат се шампионски години, успехи на родни и европейски терени – родната Серия А, Шампионска лига, Суперкупа на УЕФА и Междуконтинентална Купа. Към отбора политат нови договори с класни футболисти като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед, и Давид Трезеге. С тяхна помощ отбора печели Серия А през 2002 г. и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., който губи от Милан след изпълнение на дузпи. Следващата година е печална за Ювентус, тъй като Липи е определен за главен треньор на националния отбор на Италия, с което се слага край на едно плодотворно ръководство в историята на Ювентус.

На фона на „ерата на Липи”, идването през 2004 г. на Фабио Капело на поста „мениджър” не е толкова бляскаво. Той ги повежда към още две титли от Серия А. През май 2006 г. Ювентус и още няколко отбора са въвлечени в скандал относно уреждане на мачове, известен под името Калчополи. Последиците от него са безмилостни за торинския гранд, който не само е принуден да слезе в Серия Б, но и трябва да върне обратно двете титли, спечелени под ръководството на Капело.

Драмата става още по-голяма след като Лилиан Тюрам, Фабио Канаваро и Златан Ибрахимович обръщат гръб на Ювентус и поемат в друга посока. Верни на черно-белия екип остават Алесандро дел Пиеро, Джанлуиджи Буфон и Павел Недвед. Благодарение на тях, но не и само на тях, Ювентус не се предава, представя се блестящо във втория ешалон на Италия и само след една година отново е сред елитните футболни отбори, мерещи сили в Серия А.

Още в първия сезон в Серия А, Ювентус е на трето място в родното първенство и смело се отправя към предизвикателството на групите на Шампионската лига, където две години подред не стигат по-далеч от осминафинал. Сезон 2009/10 е доста несполучлив за Ювентус, защото „бианконерите" не успяват да влязат в Шампионска лига, излизат на директни елиминации за влизане в груповата фаза на Лига Европа, където пък жребият ги изправя срещу Байерн Мюнхен, Бордо и Макайби Хайфа, а в Серия А завършват на седмо място в таблицата.

Андреа Аниели е назначен за президент на „Старата госпожа” в началото на сезон 2010/11 и веднага сменя наставника Дзакерони с Луиджи Делнери и довежда Джузепе Марота в Торино. Делнери не се оказва печелившо назначение и скоро е заменен от любимеца на феновете Антонио Конте. С неговото идването, Ювентус най-после печели титлата на Италия, като остава непобеден през целия сезон. Той отвежда отбора и до Шампионската лига, но не успява да им осигури възможността да наредят във витрината си още един трофей – Купата на Италия.

Следващите няколко сезона отново са изключително успешни за Ювентус и той мачка всичко по пътя си към първо място в родните класации и Суперкупата на страната. По европейските стадиони Ювентус не бележат големи победи, но присъствието им в Шампионска лига е задължително.

Титлите, трофеите и успехите на Ювентус по години изглеждат така:

Национални успехи

Шампион на Италия – 31 пъти, рекорд: 1905, 1926, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1950, 1952, 1958, 1960, 1961, 1967, 1972, 1973, 1975, 1977, 1978, 1981, 1982, 1984, 1986, 1995, 1997, 1998, 2002, 2003, 2012, 2013, 2014, 2015

Носител на Купата на Италия – 10 пъти, рекорд: 1938, 1942, 1959, 1960, 1965, 1979, 1983, 1990, 1995, 2015

Носител на Суперкупа на Италия – 7 пъти, рекорд: 1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013, 2015

Победител в Серия Б: 2007

Носител на КЕШ и Шампионска лига – 2 пъти: 1985, 1996

Финалист за КЕШ и Шампионска лига – 6 пъти: 1973, 1983, 1997, 1998, 2003, 2015

Носител на КНК: 1984

Носител на Купа на УЕФА , Лига Европа – 3 пъти: 1977, 1990, 1993

Финалист за Купа на УЕФА , Лига Европа: 1995

Носител на Суперкупа на Европа – 2 пъти: 1984, 1996

Носител на Междуконтиненталната купа – 2 пъти: 1985, 1996

Финалист за Междуконтиненталната купа: 1973

Интертото на УЕФА: 1999

Носители на Златна топка:

Омар Сивори - 1961

Паоло Роси - 1982

Мишел Платини - 1983, 1984, 1985

Роберто Баджо - 1993

Зинедин Зидан - 1998

Павел Недвед - 2003

Фабио Канаваро - 2006