Манчестър Сити

Манчестър Сити

Манчестър Сити е английски футболен отбор от Манчестър, един от титаните на футболна Великобритания. Отборът е част от Английската висша лига. Основан е през 1880 г. под името Сейнт Маркс от Ана Конел и двама висши духовни служители от църквата Сейнт Маркс. С преместването на отбора през 1887 г. на нов терен - Hyde Road, Ardwick, тимът се сдобива с ново име - Ардуик А.F.C. Настоящото си име Манчестър Сити получава след като финансовите проблеми от 1893 г.-1894 г. довеждат до реорганизация в клуба. Футболен Клуб Манчестър Сити е познат във футболните среди с прозвището "Гражданите", "небесносините" и "сити".

През 1920 г. пожар унищожава стадиона на отбора и 3 години по-късно той се мести в специално построения за него "Мейн Роуд" в Мос Сайд. Днес официалният стадион на отбора е Етихад Стедиъм и е с капацитет 47,726 души. Собственик на Манчестър Сити е Шейх Мансур, президент е Халдун ал Мубарак, а старши треньор – Хосеп Гуардиола. Манчестър сити трикратен шампион на Англия, петкратен носител на ФА къп, печелил е Купа на Лигата на Англия 2 пъти и веднъж е носител на КНК. Традиционните цветове, използвани за екипите на Манчестър Сити, са бяло и синьо. Настоящият герб на тима е одобрен през 1997 г. и представлява в основата си герба на град Манчестър, върху който стоят щит и златен орел.

Първите сериозни успехи за Манчестър Сити идват през 1899 г., когато отборът на "небесносините" печели купата на втора дивизия. Тази победа спечелва и промоция за включване в първа дивизия.

30-те години на миналия век са доста противоречиви по отношение на успеха на отбора. Манчестър Сити достига в две поредни години до финалите на ФА Къп - през 1933 г. губи от Евертън, но година по-късно побеждава Портсмут и грабва трофея. През 1937 г. Купата на Първа дивизия е в ръцете на „Гражданите”, но следващата футболна кампания е тежка – Манчестър Сити отпада, въпреки че отбелязва повече голове отколкото всеки друг отбор в групата. Няколко години по-късно през 1956 г. Манчестър Сити отново е с трофей в ръка, след като надделява над Бирмингам Сити в един от най-запомнящите се финали за ФА Къп. Такъв ще остане и за тогавашният вратар Бърнар Траутман, който успява да устиска на огромни болки и доиграва последните 15 минути на мача, а по-късно се оказва, че вратът му е счупен. И ако това не е любов към футбола, преданост към отбора и верност към феновете!

Най-успешния период за Манчестър Сити са 60-те и 70-те години на ХХ век, които минават под ръководството на Джо Мърсър, и играят футболисти от ранга на Колин Бел и Франсис Лий. Кампания 1967/68 Манчестър Сити е шампион в Чемпиъншип, след оспорвана победа над Нюкясъл с 4:3. Последният трофей, който клубът вдига, е през 1976 г., след като триумфира над Нюкясъл Юнайтед с 2:1 на финала за ФА Къп.

80-те години на миналия век Манчестър Сити ще запомни с тъжни събития от своята кариера. Отборът изпада от първа дивизия два пъти. 90-те годни обаче имат друго звучене. В света на футбола през 1992 г. се появява Английската висша лига и Манчестър Сити е от първите отбори, които намират своето място в таблицата й. Но за съжаление през 1996 г. отборът отпада от класациите й. През 1998 г. тимът е разгромен и стига дъното, след като отпада и от Чемпиъншип. Възраждането на Манчестър Сити за елита на английския футбол идва през 2000 г., когато отборът отнова става част от Английската Висша лига.

През сезон 2002/03 "небесносините" че чувстват повече от доволни и щастливи. Тимът от Манчестър взема надмощие над най-големия си съперник – Манчестър Юнайтед. Победата му не е само в защита на честта, но и в слагането на край на тринадесетте години без победа в това дерби. 2003 г. е последната година, в която отборът излиза за домакински мач на Мейн Роуд.

Свежи сили в Манчестър Сити вдъхва смяната на Кевин Кийгън със Стюарт Пиърс, който осигурява 8 победи в 8-те мача, в които води тима. След Пиърс юздите на Манчестър Сити преминават в ръцете на напусналият треньор на националният тим на Англия Свен-Горан Ерисксон. Под негово ръководство отбора печели и двата си мача срещу градския съперник Манчестър Юнайтед в един сезон.

Това обаче не носи положителни резултати и „гражданите” не успяват да се наложат като тим със сериозни възможности в Премиършип. Продължава посредственото им класиране, което е крещящ знак, че може би единственият шанс на „Сините" да се върнат в челната четворка са в ръцете на собственици на клуба. Продажбата на клуба става факт през септември 2008 г. – Манчестър Сити е продаден на дубайската корпорация Абу Даби Юнайтед Груп, чиято основна фигура - бизнесменът Сюлейман Ал-Фахим, е сред най-богатите хора в ОАЕ.

Новите собственици на клуба дават сериозни заявки да превърнат Манчестър Сити в тотален хегемон и на острова, и в цяла Европа. Пръснати са рекордни трансферни за Англия суми - бразилската звезда на Реал Мадрид Робиньо облича синият екип в замяна на невижданите във Висшата лига 32,5 млн. лири. Но, както се казва, парите не са всичко. Те не успяват да осигурят челна позиция в класирането и отбора приключва сезон 2008/09 на десето място в Англия. От европейската сцена Манчестър Сити слиза след като отпада на ¼ финалите за Купата на УЕФА.

2009 г. отново е време за грандиозни трансфери. Собствениците на тима правят уникална сделка по време на летния трансферен прозорец и подписват с шест изключително класни попълнения - Емануел Адебайор, Карлос Тевес, Гарет Бари, Роке Санта Крус, Коло Туре и Джолеон Лескът, за които разпиляват повече от 100 млн. паунда. Но освен с футболисти, отборът се сдобива и нов наставник - Марк Хюз е заменен от Роберто Манчини, но въпреки рокадите на терена и извън него, Манчестър Сити отново остава далеч от сметките за титлата в Англия. Кадровата политика на „гражданите” не спира да изповядва привличането на нови звезди и така през лятото на 2010 г. отборът подсилват арсенала си с играчи от калибъра на Джером Боатенг, ЯЯ Туре, Давид Силва, Марио Балотели, Александър Коларов и Джеймс Милнър, както и босненската машина за голове Един Джеко.

На 16 април 2011 г. Манчестър Сити са на финал за първи път от 35 години насам. Големият фурор е благодарение на успехът на тима над градския си съперник Манчестър Юнайтед, който се предава пред точното попадение на ЯЯ Туре в 52-рата минута. Отново на котдивоареца е заслугата за победата за "небесносините" на финала срещу Стоук Сити. Победата в кампания 2010/11 осигурява на отбора участие в груповата фаза на Шампионската лига за първи път в своята история.

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Манчестър Сити е на седмо място в света и на трето в Англия с оборот от 231,1 млн. британски лири. Той е и най-успешният в историята на клуба. "Гражданите" успяват да триумфират с титлата на Англия благодарение на головете на Един Джеко и Серхио Агуеро. На футболните терени на Стария континент тима претърпява крах и завършва на трето място в група с Байерн Мюнхен, Наполи и Виляреал. Това праща Манчестър Сити в Купата на УЕФА, където те са отстранени от Спортинг Лисабон на осминафиналите.

2012/13 Манчестър Сити завършва на второ място, след като градският съперник на клуба му отнема шанса да стане първи. В Шампионската лига Манчестър Сити не стига далеч с отчайващото си поведение на терена - клубът остава на последната позиция в своята група, постигайки скромния актив от 3 точки и без да спечели среща. Най-големият разгром и разочарование за „гражданите” обаче е на финала за ФА къп, където Сити са победени от Уигън с гол в продължението на редовното време. Поражението коства главата на Роберто Манчини, който дори не води тимът в последните кръгове на шампионата. През лятото на 2013 г. начело на "гражданите" е назначен бившият мениджър на Малага Мануел Пелегрини.

Обобщеният брой титли и победи на Манчестър Сити изглежда така:

Шампион на Англия – 4 пъти: 1936/37, 1967/68, 2011/12, 2013/14
Вицешампион на Англия – 3 пъти: 1903/04, 1920/21, 1976/77
Носител на ФА Къп – 5 пъти: 1903/04, 1933/34, 1955/56, 1968/69, 2010/11
Финалист за Купата на Англия – 4 пъти: 1915/26, 1932/33, 1954/55, 1980/81
Носител на Купата на Лигата – 3 пъти: 1968/70, 1975/76, 2013/14
Носител на Комюнити Шийлд – 3 пъти: 1936/37, 1967/68, 1971/72
Носител на КНК – 1 пъти: 1970