Легенди >> Гаринча

Гаринча

Гаринча

Мануел Франсишку душ Сантош, познат като Мануел Гаринча, е бразилски футболист, нападател, смятан за един от най-великите играчи в историята на футбола. Прякорът му Гаринча на португалски означава птичка. Става прочут с уникалния си дрибъл с топката. Гаринча е роден на 28 октомври 1933 г. в град Маже, щат Рио де Жанейро. Краката му са увредени по рождение – левият му крак е с шест сантиметра по-къс от десния. Независимо от този му недъг, Гаринча е една от най-големите легендарни фигури на футбола, считан в определен период за най-силния играч на планетата. Простодушен по характер, Гаринча не успява да се адаптира към живота извън футбола. Умира на 49 години, в нищета и като забравен от всички герой, съсипан от алкохол и дългове. Нелеп край за такава звезда, известна с прозвищата "Радостта на народа" и "Кривокракият ангел".

Докато Гаринча се наслаждава на живота и се готви да се ожени и да има деца, през 1953 г. Ботафого му предлагат професионален договор с клуба. Бъдещата звезда на футбола бележи хеттрик при дебюта си на 19 юли 1953 г. срещу отбора на Bonsucesso. Още на 18, Гаринча е определян за един от най-големите таланти на своята родина. Заради невероятната си бързина и магически дрибъл Гаринча бива сравняван с имена като Нилтон Сантос - един от най-именитите и почитани защитници на Селесао от далечното минало. Гаринча притежава неподражаем финт, срещу който не успява да намери противодействие нито един защитник в света.

На шампионата в Бразилия през 1957 г. Гаринча изиграва 26 мача и записва 20 вкарани гола, с което помага на Ботафого да грабне титлата на шампион. В отбора на Ботафого Гаринча прекарва цели 12 години, като в периода от 1953 г.-1965 г. отбелязва 232 гола в 581 мача и така се превръща в символ на гранда от Рио де Жанейро. Естествено, такова блестящо представяне няма как да остане незабелязано от тогавашния треньор на „Кариоките” Висенте Феола. Много скоро Гаринча вече е част от националния отбор на Бразилия, покорил световния връх през 1958 г. в Швеция.  С активна игра по левия фланг, точни пасове и майсторски удари, Гаринча има решаващ принос за победите на националния си отбор. Дебютът на Гаринча за националния отбор на Бразилия е на 18 септември 1955 г., когато излиза за решителна среща с Чили. Последният му мач с фланелката на национал е на 17 юли 1966 г. срещу Унгария, завършил с резултат 1:3. Гаринча става световен шампион по футбол през 1958 г. и 1962 г. Легендата на бразилския футбол участва в световното първенство по футбол през 1966 г. Гаринча получава признанието за най-добър футболист на световното по футбол през 1962 г. и за голмайстор с 5 гола.

През 1966 г. Гаринча закупен от Коринтианс – Сао Пауло, където остава да играе в продължение на 3 години. Следващата стъпка в професионалната му кариера е преминаването му към колумбийския Атлетико Хуниор. След кратък престой в Колумбия Гаринча се завръща в родината, като подписва с Фламенго, където играе до 1969 г. През 1971 г., вече на 38 години, Гаринча се насочва към Европа, като подписва с френския Red Star FC 93. Този трансфер е отбелязан в неговата автобиография като трансфера, след който Гаринча никога повече не играе в своята родина.