Легенди >> Зико

Зико

Зико

Артур Антунеш Коимбра, по-известен като Зико, е бразилски футболист. Зико е наричан „белия Пеле“ и един от най-популярните бразилски футболисти в периода от 1970 до 1988 г. Прякорът „Зико“ идва от умалителното име Арсурзико (Артурчо). Зико е роден на 3 март 1953 г. в Рио де Жанейро, Рио де Жанейро, Бразилия.

Както Пеле, Зико носи легендарната фланелка с номер 10 на мачовете на националния отбор на Бразилия. Той е в класацията на най-великите 125 живи футболисти и остава най-добрия футболист на Бразилия след Пеле и Гаринча. Гениалният техничар ще остане незабравим с 66-те си гола за Бразилия. Отборите, за които звездата раздава своя талант, са бразилския клуб Фламенго (1967 г.-1983 г.; 1985 г.-1989 г.), италианския гранд Удинезе (1983 г. -1985 г.) и японския тим Кашима Антлърс (1991 г. – 1994 г.)

Зико започва професионалната си клубна кариера през 1973 г. като облича фланелката на Фламенго от родния си град Рио. Голаджията Зико за 9 години печели 8 приза за голмайстор на бразилското първенство - печели с тима си 5 национални титли, както и Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. Зико е отличен три пъти за "футболист на годината за Южна Америка", което става през 1977 г., 1981 г. и 1982 г. През 1981 г. Зико печели Междуконтиненталната купа с Фламенго срещу европейците Ливърпул.  Плеймейкърът Зико заминава за световното първенство по футбол в Испанияпрез 1982 г.  с надежди за световната титла. Неговата невероятна техника, опасните му свободни удари и головете му са предпоставките, които правят 29-годишния тогава футболист суперзвезда. Въпреки трите му попадения в първия кръг, Бразилия се проваля срещу Италия.

През 1983 г. футболната легенда Зико получава приза за играч номер едно на света. Зико изкарва 2 години в италианския клуб Удинезе, и през 1990 г. заминава за Япония, за да отбелязва за тамошната Джей-лига, където приключва активната си футболна кариера през 1994 г. На 41-годишна възраст Зико е играещ треньор на Кашима Антлърс и води отбора в японското първенство. След световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002 г. Зико подписва договор като национален селекционер на японците през юли 2002 г. и извежда азиатците до участие на Мондиал'2006 в Германия. След неуспешното представяне на японците става старши треньор на турския Фенербахче, където постига четвъртфинал в Шампионска лига. След това има кратък престой в ЦСКА Москва, а от 2009 г. води гръцкия гранд Олимпиакос.

Списъкът с отличия на Зико е доста дълъг и включва:
№ 1 на Южна Америка (1977 г., 1981 г., 1982 г.)
Носител на Купа Либертадорес: 1981 г.
Носител на Междуконтиненталната купа по футбол: 1981 г.
Бронзов медалист: Световно първенство по футбол 1978 г.
Шампион на Бразилия по футбол (Серия A): 1980 г., 1982 г., 1983 г., 1987 г.
Шампион на щата Рио-де Жанейро: 1972 г., 1974 г., 1978 г., 1979 г.(в), 1979 г.(о), 1981 г., 1986 г.
Шампион на Япония: 1993 г.

Участник в световни първенства: Световно първенство по футбол през 1978 г., 1982 г., 1986 г.

Световно първенство по футбол през 1998 г. като треньор, Световно първенство по футбол 2006 г. като треньор

Личните награди на футболният виртуоз Зико определено не са за подценяване:
Футболист на годината в Южна Америка: 1977 г., 1981 г., 1982 г.
Най-добър футболист в света „World soccer”: 1983 г.
Най-добър футболист Шампионат на Италия (Серия A): 1984 г.
Носител на Футболист на Бразилия: 1974 г., 1982 г.
Най-добър играч Междуконтинентална купа: 1981 г.
Най-добър играч Световно първенство по плажен футбол: 1995 г.
Голмайстор на Шампионата на Бразилия (Серия A): 1978 г., 1979 г., 1982 г.
Голмайстор на Купа Либертадорес: 1981 г.
Голмайстор на Световното първенство по плажен футбол: 1995 г.
Най-добър голмайстор в историята на стадион „Маракана” - 333 гола.
Най-добър голмайстор в историята на „Фламенго” - 568 гола.
През 1974 г. Зико поставя клубен рекорд с „Фламенго” по количество вкарани голове в един сезон (49), а през 1976 г. го подобрява (на 56).
Второ място по количество на изиграните мачове за „Фламенго” - 731 мача.
Рекорд в Шампионат на Япония по количество изиграни мачове с вкаран гол в тях — 11 гола в 10 мача (1992 г.).
14-я футболист на света за XX век според версията МФИСФ.
7-я футболист на Южна Америка за XX век според версията ИФФХС.
Влиза в списъка на „ФИФА 100” и Списък на най-великите футболисти в света за XX век (World Soccer) (под № 18).
Днес Зико е футболна величина от висока класа, но е единствената бразилска световна звезда на футбола, която не успява да завърши нито едно от трите си участия на световни финали – през 1978 г., 1982 г. и 1986 г., със световната титла.

See video