САЩ 94 >> Христо Стоичков

Христо Стоичков

Христо Стоичков

Христо Стоичков Стоичков, познат още и като Камата, е български футболист, нападател, треньор и почетен консул на България в Испания. Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив под щастлива звезда, която го превръща в един от най-успелите и известни български футболисти в историята и като цяло един от най-успелите българи по света.  Христо Стоичков в анкета на вестник „Нощен Труд“ е определен за най-добър футболист на България за XX век. Христо Стоичков е носител на най-престижните футболни награди - „Златна обувка“ и „Златна топка“, носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи. Камата е избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.

Христо Стоиков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. Той просто е един от хората, които прославиха по целия свят името на България през 1994 г. През септември 2007 г. Христо Стоичков печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата. През 2004 г. официално е обявен в списъка на 125-те „най-велики живи футболисти“ в света. Освен тези призове, Камата е включван два пъти в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле през 1990 г. и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ на 08.10.1991 г., където бележи гол. Христо Стоичков е носител е на орден „Стара планина“, I-ва степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ през 1994 г.

Първи стъпки на Христо Стоичков в родният футбол са в школата на Марица в родният му град – Пловдив, където изиграва само 1 мач. Дебют му в реалния свят на футбола е в мъжкия отбор на Завод „Юрий Гагарин“. По-късно Камата преминава в УСМ и Хеброс (Харманли), като последния отбор е неговия трамплин за голямата сцена на футбола. Добрите му мачове с отбора на Хеброс са визитната му картичка, която спечелва симпатиите и интереса на специалистите от ЦСКА. Христо Стоичков бива привлечен от червения гранд. Още в първия си сезон за армейския клуб Камата разкрива буйният си нрав. В края на сезона, след неприятни сцени, разиграли се в мач за купата с другият гранд – Левски през месец май 1985 г., той е наказан да не играе завинаги, но по-късно това наказание е променено на една година. Изтърпял наказанието си, Христо Стоичков се завръща при червените и се превръща в една от основните и водещи фигури в отбора, заедно с Емил Костадинов и Любо Пенев. Фамозното трио се превръща в най-силното нападение на България. 

Кариерата на Христо Стоичков по години и във футболни отбори в България се развива по следния начин:

- в Марица (Пловдив) играе през пролетта на 1981 г. – изиграва 1 мач, не бележи гол.

- в Завод „Юрий Гагарин“ (Пловдив) играе през футболния сезон 1981/1982 - изиграва 16 мача, отбелязва 3 гола;

- в Хеброс (Харманли) играе през футболния сезон 1982/1983 - изиграва 11 мача, отбелязва 4 гола; през футболния сезон 1983/1984 - изиграва 21 мача, реализира10 гола;

- в ЦСКА (София) играе от 1984 г. до 1990 г. – изиграва 120 мача, реализира 82 гола.

- в ЦСКА (София) играе през пролетта на 1998 г. – изиграва 4 мача, отбелязва 1 гол.

Изключителното представяне на Христо Стоичков в мачовете на ЦСКА са билетът му към едно друго измерение на футбола. Талантът на българина е забелязан от капацитетите на испанския гранд Барселона. Определената цена от от $4,5 млн. за Камата е платена и той е трансфериран. Не му трябват много усилия да се докаже и там. Христо Стоичков бързо става любимец на публиката в Барса и става един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 г. Футболният път на Христо Стоичков в Барселона тръгва през 1990 г. и завършва през 1998 г. За това време той изиграва 177 мача и отбелязва 83 гола. В историята на каталунците ще останат отличните мачове на Стоичков с тяхната фланелка и неговите остри пробиви, завършващи с решителен удар във вратата на противника. Пет пъти става шампион на Испания, веднъж е носител на Купата на Краля, 4 пъти печели суперкупата на Испания.

Постепенно обаче нещата в Барселона се променят. Треньорът Йохан Кройф напуска тима, а на негово място идва друг холандец – Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков все по-често започва да губи титулярното място в екипа. Това кара Христо Стоичков през 1995 г. да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, където остава един сезон и впоследствие се завръща в любимата си Барселона. За ФК Парма Камата изиграва 23 мача и отбелязва 5 гола.

През пролетта на 1998 г. талантливият крак на Христо Стоичков се завръща на българския терен. Камата е привлечен под наме в ЦСКА, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. Следва преминаването му в през пролетта на 1998 г. в Ал-Насър (Саудитска Арабия), където печели Азиатската КНК. Камата облича екипа на японския Кашива Рейсол за футболния сезон 1989/1999 и изграва общо 28 мача, в които реализира 13 гола. С този футболен клуб Стоичков печели Купата на Япония. Следва кратка пауза в кариерата на футболния виртуоз - през 1999 г. той се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.

През 2000 г. Стоичков се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. Там играе 3 години – от 2000 г. до 2002 г, като печели Купата на САЩ през 2000 г. Тогава на 34 години е избран за Футболист № 3 за годината на България. През 2003 г. Камата преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола.

На клубно ниво мачовете на Христо Стоичков се обобщават така: за Купата на България - 27 мача и 10 гола; за КЕШ 34 мача - 27 за Барселона и 7 за ЦСКА, и 17 гола - 14 за Барселона и 3 за ЦСКА. За КНК Стоичков изиграва общо 30 мача - 17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма, и отбелязва 16 гола - 7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма. За УЕФА има Камата слага името си 2 мача и то с фланелката на ЦСКА; за Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона; за Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона; за Купата на Испания има 23 мача и 6 гола; за Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола; за Купата на Италия има 1 мач; за Суперкупата на Италия има 1 мач - Общо 606 мача и 292 гола във всички турнири.

Победите на Камата на клубно ниво звучат така: с ЦСКА грабва шампионска титла на България през 1987 г., 1989 г. и 1990 г.; Купа на България през 1985 г., 1987 г., 1988 г. и 1989 г. и Суперкупа на България през 1989 г. Камата става голмайстор на България през 1989 г. с 23 гола и през 1990 г. с 38 гола.

С ФК Барселона Христо Стоиков прибавя в колекцията с победи Титлата на Испания през 1991 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г. и 1998 г.; КЕШ през 1992 г.; Суперкупа на Европа през 1992 г.; Суперкупа на Испания през 1991 г., 1992 г., 1994 г. и 1996 г.; Купа на Краля и КНК през 1997 г.

Не би било логично талант като Христо Стоичков да няма кариера като състезател от националния отбор по футбол на България. Статистиката преброява 83 изиграни мача и 37 отбелязани за България. Една проста равносметка казва, че Христо Стоичков на световни футболни финали изиграва 10 мача, в който вкарва 6 гола - на световните първенства през 1994 г. в САЩ и през 1998 г. във Франция. На финали на европейски първенства по футбол, Камата изиграва 3 мача и вкарва 3 гола. Дебютът на Стоичков на световната и европейска сцена на футбола е на 23 септември 1987 г. Тогава той излиза в мач от квалификациите за европейското първенство по футбол. Срещата се изиграва в София и е срещу отбора на Белгия. Победите и титлите за България започват да увеличават своя брой. Личните на Христо Сточиков също. Стойчков печели заслужено наградата „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството през сезон 1989 г.-1990 г.

Може би няма българин, който да не е чувал за фурора на българските момчета на световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ. Но да започнем с историята, която води началото си от 1993 г. Тогава Стойчков, заедно с националния отбор на България, постигат забележителна победа над тима на Франция на 17 ноември 1993 г. в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ през 1994 г. Тази победа бележи началото на най-великия момент в историята на българският футбол. Така се стига до лятото на 1994 г. и запомнящата се серия от 4 поредни победи - Гърция 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1, който довеждат тима ни до малкия финал и престижното 4-то място в света. В тези мачове Христо Стоичков се отличава с 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали през 1994 г.. Отново отличното представяне на Камата го поставя в идеалната единайсеторка на първенството. Отново през същата 1994 г. френското футболно списание Франс Футбол поставя футболният виртуоз на 1-во място в своята годишна класация и Стоичков печели най-желаната и престижна футболна награда в света – „Златната топка“. Преди това, през 1992 г., той е на 2-ро място в тази класация.

Следвайки естествения път на развитие на футболист от такъв ранг, Христо Стоичков през 2004 г. поема поста старши треньор на националния ни отбор. За съжаление непоносими скандали през 2007 г. го принуждават да напусне тази позиция и да поеме наставничеството над Селта Виго, където остава около половин година. После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския „Ростов”, но отказва. През септември 2008 г. Христо Стоичков открива детска футболна школа в Етрополе. От 2009 до 2010 г. работи в ЮАР като треньор на Мамелъди Съндаунс, но не особено успешно. През 2012 г. е назначен за старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч), а от юни до юли 2013 г. – на ПФК ЦСКА (София).

See video