Легенди >> Марадона

Марадона

Марадона

Диего Армандо Марадона e сред най-големите и обичани звезди на футбола, бивш аржентински футболист и настоящ треньор. Роден е на 30 октомври 1960 г. в Ланус, Буенос Айрес, Аржентина. Марадона има славна 21-годишна кариера, през която играе за шест отбора, сред които се нареждат Бока Хуниорс, Барселона и Наполи.

Футболната кариера на Марадона започва, когато е на 10 години. Неговият приятел Гойо Каризо го представя на треньора на детския отбор на Архентинос Хуниорс. Истинската футболна кариера на Марадона започва да се пише на 20 октомври 1976 г., когато той прави дебюта си в мъжкия отбор на Аржентинос Хуниорс в мач срещу  Талерес до Кордоба. За този футболен клуб Марадона облича фланелката 166 мача, в които вкарва 111 гола. Само четири месеца по-късно прави дебюта си с националния отбор, като става най-младия дебютант в историята на аржентинския национален отбор срещу Унгария.

На 22 февруари 1981 г. Марадона изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс като отбелязва два гола във вратата на Талерес. За Бока Хуниорс Марадона отбелязва 28 гола в 40 мача.

Неповторимият талант на Марадона го отвежда до испанския футболния гран Барселона, който го закупува през 1982 г. Трансферната му цена е 5 млн. паунда, което тогава се записва като рекордна трансферна сума. В общо 58 мача Марадона се разписва успешно с 38 попадения. На 5 май 1984 г. започва кариерата му в Наполи. За този футболен клуб Марадона изиграва 259 мача и вкарва 115 гола. На 24 март 1991 г. Марадона се разделя с Наполи и през 1992 г. облича екипа на Севиля – за доста кратко време обаче. За Севиля Марадона изиграва едва 28 мача и вкарва 8 гола.

Пътят му го връща отново в Бока Хуниорс на 7 октомври 1995 г, но за по-малко от месец.

Последният отбор на клубно равнище на Марадона е аржентинският Нюелс Олд Бойс.

Марадона облича фланелката за четири световни първенства от 1982 г. до 1994 г., като през 1986 г. става шампион, а през 1990 г. - вицешампион. Диего Армандо Марадона изиграва 91 мача за Аржентина, в които вкарва 34 гола. През 1986 г. е избран за капитан на националния отбор. През същата 1986 г. печели Златната топка за най-добър футболист на световното първенство. Първенството е повече от успешно за Марадона, който в четвъртфиналния мач срещу Англия вкарва два гола, които влизат в аналите на футбола. Първият, вкаран с ръка, става известен като „Божията ръка“, а вторият е след грандиозен спринт през цялото игрище, по време на който финтира шест английски играчи. Главният съдия Али Бин Насер признава първия гол на Марадона след консултация със страничния съдия Богдан Дочев. След мача Марадона произнася знаменитата фраза: „Ако е имало ръка, това е била ръката на Бога“. Оттогава наричат този гол „Божията ръка“. Години след мача Богдан Дочев признава, че Марадона действително е докоснал топката с ръка. Малко по-късно в същия мач при прекрасно дриблиране с топката Марадона преминава половината терен и отбелязва гол, ФИФА определя това попадение като „Гол на века“.

За съжаление във футболната кариера на Марадона има тъмни петна. През 1991 г. легендата на аржентинския футбол е отстранен от игра за 15 мача, тъй като е хванат в употреба на допинг. 1994 г. е фатална на футболиста, защото го хващат с ефедрин по време на Световното първенство в САЩ. Това слагай край на кариерата му за националния отбор. Диего Армано Марадона тотално прекратява футболната си кариера през 1997 г., на 37-мия си рожден ден. Причина за това е влошеното му здравословно състояние поради заболявания и злоупотреба с кокаин.

Отличия, които Марадона печели по време на своята фамозна футболна кариера, са:

1987 г.: Голмайстор на шампионат Метрополитано с Аржентинос Хуниорс. Марадона отбелязва 22 гола.

1979 г.: Световен шампион за младежи в Япония.

Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.

Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 26 гола.

Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 19 гола.

Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.

Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.

Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.

1980 г.: Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.

Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 38 гола.

Голмайстор на шампионат Метрополитано с Архентинос Хуниорс. Отбелязва 41 гола.

Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.

Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.

1981 г.: Шампион на първа дивизия в шампионат Метрополитано с Бока Хуниорс.

Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.

Златна топка за най-добър футболист на годината, A.F.A.

Златна топка за най-добър футболист.

1986 г.: Световен шампион с националния отбор на Аржентина в Мексико.

Златна топка за най-добър футболист на световното в Мексико, ФИФА.

Златна топка за най-добър футболист на Европа, от списание „Франс Футбол“ (France Football Magazine).

Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.

Златен медал за най-добър аржентински футболист, кръг на спортните журналисти.

Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.

Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.

1987 г.: Шампион в Серия А на Италия, сезон 1986/87, с Наполи. Марадона е с 47 изиграни мача и 63 вкарани гола, което реално погледнато си е рекорд за по-малко мачове, а повече гола.

Голмайстор в Серия А с Наполи. Марадона отбелязва 56 гола.

Купа на Италия с Наполи.

Най-добър футболист на света, от списание Onze french magazine.

3 Златни топки за три състезания в Наполи.

1988 г.: Голмайстор в Серия А с Наполи. Отбелязва 49 гола.

Купа на УЕФА с Наполи.

Лига Европа - златна топка вкарани 76 гола.

1989 г.: Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.

Най-добър футболист на Серия А.

1990 г.: Шампион в Серия А на Италия, сезон 1989/90, с Наполи.

Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.

1992 г.: Най-добър футболист на Америка. Наградата е присъдена от спортен вестник „Ел Мундо“, Каракас.

1993 г.: Купа Артемио Франки (Artemio Franchi) с националния отбор на Аржентина.

1996 г.:  Специална златна топка от списание „Франс Футбол“.

1999 г.: Златен медал за най добър футболист на Аржентина.

See video